Бронхиалната астма е често срещано заболяване, при което е налице алергично възпаление, засягащо бронхиалната стена.

Това води до ограничаване на въздушния поток, повишена чувствителност на бронхите към различни фактори (алергени, ританти, физически натоварвания, промяна във времето, цигарен дим) и мукосна хиперсекреция. При нелекуване бронхиалната астма може да хронифицира с увреждане на бронхиалния епител, ремоделиране на бронхите и нарушаване функцията на дроба.

Рисковите фактори за развитието на това заболяване са: ендогенни (вътрешни - генетично предразположение или атопия; ако двамата родители са с алергични заболявания, рискът за детето е 40-60%, а при един от тях - 20-40%) и екзогенни (външни - акари от домашен прах; животински алергени от куче, котка; гъбички, плесени; полени; иританти (вещества дразнещи тъканта - коприва, газ); замърсяване на въздуха.

Първите астматични прояви започват най-често във възрастта до 5 години, поне в 80% от случаите.

Характеризират се с различна по тежест и продължителност бронхиална обструкция, която настъпва внезапно. За бронхиалната астма са типични епизодите на кашлица със или без "свирене" в гърдите, задух, неспокоен нощен сън (поради кашлицата и задуха), влошаване на симптомите при вирусни инфекции и физическо натоварване, контакт с алергени, емоции, цигарен дим. Обикновено при малките деца, при които не може да се извърши изследване на дишането, диагнозата се поставя при най-малко 3 епизода на кашлица със свиркащо дишане или нощна кашлица (ако за нея няма други причини).

Астматичният пристъп започва с

кашлица, която се засилва, чува се свирене (хриптене), усеща се тежест в гърдите, затруднява се говоренето, настъпва събуждане нощем, устните и ноктите стават сиви или сини, ноздрите са широко отворени при дишане, сърдечната честота или пулс са много учестени, кожата по ребрата и врата се опъва при дишане, силно е затруднено издишването. При такива симптоми човек се опитва да си помогне, като заеме седнало положение.

Какво включва профилактиката на астмата?

Ако някой от бъдещите родители страда от астма или от друго алергично заболяване, е необходимо да спре тютюнопушенето преди планиране на бременността, а майката да пази хипоалергенна диета (особено последните месеци от бременността), за да се предпази бебето от развитие на астма. На децата в кърмаческа възраст, при които съществува риск от заболяване, трябва да им се осигури възможно най-дълъг период на кърмене, а при невъзможност - да се премине на изкуствено хранене с хуманизирани млека. В никакъв случай бебето да не се храни с квасено мляко, а алергизиращите храни трябва да се избягват.

За да се предпази човек от бронхиална астма, е необходимо да провежда профилактика на вирусните и бактериалните инфекции, както и активно лечение на инфекциите на горните дихателни пътища. Здравословната среда включва отстраняване на домашния прах, избягване отглеждането на домашни любимци (кучета, котки, папагали, рибки).

Трябва да се махнат килимите и мокетите, плюшените завеси и възглавниците, тъй като те задържат прах. Помещенията често да се проветряват.

Ако астмата вече се е появила, необходимо е да се проведе адекватно лечение, назначено от специалист, който да състави индивидуален лечебен план.