Какво всъщност е гастритът?

Гастритът представлява остро или хронично възпаление на стомашната лигавица, предизвикано от екзогенни (външни) или ендогенни (вътрешни) фактори. Екзогенните фактори на острия гастрит са: обилна храна, алкохол, никотин, прием на медикаменти и др. Хранително отравяне със стафилококи, салмонели и други бактерии също може да предизвика остър гастрит. Към рисковите фактори спада и стресът, който се провокира от травми, изгаряния, оперативна намеса, екстремен спорт, психотравми, претоварване с работа, липса на сън. Често срещан фактор през последните години се оказва именно стресът, предизвикан от претоварване на работното място.

Острият гастрит се проявява с липса на апетит, гадене, повръщане, болки или натиск в стомашната област, неприятен или горчив вкус в устата, слюнкоотделяне. Диагнозата се поставя посредством гастроскопия. Прогнозатана лечението е благоприятна. Лигавицата се възстановява напълно за около 1 седмица при прилагане на подходяща терапия. Препоръчва се премахването на дразнещите лигавицата фактори и спазване на щадяща диета в продължение на няколко седмици.

Хроничното възпаление на стомашната лигавица се отличава с дългогодишно протичане. Налице са трайни изменения, които причиняват атрофия и недостатъчност на секреторната функция на стомаха. За около 20 години повърхностният хроничен гастрит може да премине в атрофичен гастрит. Хроничният гастриттип А се среща едва в около 5% от случаите. Етиологията му е непозната. Образуват се автоантитела срещу йонната помпа в стомашните клетки, които произвеждат стомашен сок. Препоръчват се редовни контролни гастроскопии поради повишения риск от развитие на карцином.

Хроничният гастрит тип Б (хеликобактер пилори или асоцииран гастрит) се установява при около 85% от случаите. А хроничен гастрит тип С: (химично индуцирангастрит) - в около 10 %. Той се провокира от продължителна употреба на медикаменти като волтарен, ибупрофен, пироксикам, аспирин, както и при рефлукс на жлъчни киселини от дванадесетопръстника. Автоимунният гастрит често се свързва с други автоимунни заболявания, като тиреоидит на Хашимото, болест на Сьогрен и някои форми на диабет. Лечението на хроничния гастрит тип С се провежда с инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол, биопразол, сопрал), протовогъбични медикаменти в комбинация с широкоспектърни антибиотици. По този начин се намалява киселинността на стомашната среда и се премахва токсичното влияние на бактериите върху стомашната лигавица.

Диагнозата на асоциирания гастрит се поставя посредством ендоскопия и биопсия. Кръвният тест не дава точна информация и не следва да се използва за диагностика. Лечението се провежда с тройна комбинация от медикаменти. Трябва да отбележим, че лекарите предпочитат да предписват амоксицилин пред метронидацол поради високата резистентност, която имат пациентите (30-50%). Ефектът на терапията може да се провери 1-2 месеца след приключването посредством повторна гастроскопия или дихателен уреазентест за хеликобактер. Рецидивите са редки.