България спада към ендемичните райони по отношение на бъбречнокаменната болест (БКБ) и се характеризира със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа. Водата, която пием, е мека, поради което сме по-склонни към образуване на камъни в бъбреците, отколкото живеещите в райони с твърда вода. Наличието на конкременти се смята за състояние, а бъбречнокаменната болест, се изявява с характерна симптоматика, като коликата е нейният най-фрапантен израз.

Какво причинява образуването на камъни в бъбреците?

Високото ниво на калций в урината.

Калцият влиза в състава на бъбречните камъни с над 85% участие. Това обаче не означава, че трябва да се предпочита храна, бедна на калций. В храносмилателната система химичният елемент се свързва с оксалатите и по този начин те не се превръщат в камъни в бъбреците. Когато организмът не приема достатъчно калций, се повишава риска от развитието на литиаза. Високото ниво на калций може да е вследствие на анатомичен дефект в бъбреците, както и на нарушен метаболизъм.

Наличие на повишено количество оксалат в урината.

Оксалатът е органично химично съединение, което, свързвайки се с калция, формира изключително твърди камъни. Оксалатите попадат в организма с храната, но могат да се образуват и в черния дроб като отпадни продукти от някои метаболитни процеси. Намаляването на тяхното количество (регулирано с хранителна диета) е в състояние да понижи образуването на оксалатни камъни в бъбреците.

Наличие на завишени нива пикочна киселина в урината.

Пикочната киселина е отговорна за образуването на около 10% от бъбречните камъни и причинява заболяването подагра. Ако урината е кисела, пикочната киселина не се разтваря. Получават се кристали, които пък формират бъбречните камъни.

Липса на достатъчно цитрати в урината.

Цитратите потискат литиазата. При нормална концентрация те пречат на образуването на калциево-оксалатни кристали и на формирането на бъбречни камъни.

Недостатъчно количество приета вода и малък обем урина.

Недостатъчният прием на вода, обилното изпотяване, горещият климат могат да отключат процеса на образуване на камъни в бъбреците. Дехидратация на организма причиняват и някои проблеми в храносмилателната система (хронична диария, колит и болест на Крон). Достатъчният дневен прием е около 2 литра (за мъжете) и до 1,5 литра (за жените). Ако не се пие достатъчно вода, няма да помогне нито диета, нито медикаментозно лечение.

Допълнителни рискови фактори са ниските нива на магнезий и високите на цистин и натрий в урината, нарушената киселинност на урината и инфекциите на пикочно-половата система.

След образуването на първия камък в бъбреците съществува голям риск от повторен епизод. Ако не се вземат предпазни мерки, при 50% от пациентите се появява нов конкремент в рамките на пет години. Когато говорим за 10-годишен период, възможността за образуване на втори камък нараства до 75%. При някои болни литиазата е особено активна, приблизително 10% от всички страдащи от бъбречнокаменна болест получават над 10 камъка през живота си. В някои случаи се стига до образуване на камък всеки месец, особено ако не се вземат адекватни предпазни мерки.