Кератоконусът е очно заболяване, при което роговицата (най-предната прозрачна тъкан на окото) прогресивно се деформира и изтънява, като придобива неправилна конусоподобна форма. В резултат се появява неправилен роговичен астигматизъм, който е трудно (понякога невъзможно) да се коригира с очила или контактни лещи.
Зрителната острота силно намалява. Честотата на заболяването е приблизително 1:2000, като двата пола са засегнати еднакво. Първоначалните симптоми са замъглено зрение и честа смяна на диоптрите за очила или лещи с нарастване на късогледството и астигматизма.Те се появяват обикновено в младежка възраст (1630 г.). Кератоконусът засяга и двете очи и само в много редки случаи (под 1%) заболява само едното.
Обикновено промените в роговицата са асиметрични - едното око може да е с много по-напреднала деформация и изтъняване от другото. Причините за заболяването все още не са известни, но по всяка вероятност са генетични. Около 8% от пациентите с кератоконус имат кръвни родственици с подобни изменения и оплаквания. Ако във фамилията няма други страдащи от това заболяване, при децата на такъв пациент шансът да се развие това дегенеративно заболяване на съединителната тъкан е под 10 %.
В ранните етапи на заболяването с очила или контактни лещи (които все пак не спират развитието му) се коригират постоянно променящите се астигматизъм и късогледство. Обикновено меките контактни лещи не са подходящи, защото не коригират неправилния астигматизъм. В около 15-20% от случаите може да се стигне до трансплантация на роговица, която да подобри в известна степен зрителната острота. От няколко години се прилага нов метод за кръстосано свързване на колагеновите фибрили в роговицата чрез фотосенсибилизатора рибофлавин (вит. Б2) и ултравиолетова светлина.
Заключението от публикуваните проучвания върху пациенти потвърждава, че кръстосаното свързване на колагена при очи с кератоконус спира прогресията на заболяването. Новият метод все повече се прилага в голямата част от европейските страни.