Cиндромът на хроничната умора се характеризира с тежка, постоянно съпътстваща всекидневието умора, често пъти придружавана от трудно заспиване и невъзможност за мисловна концентрация, болки в мускулите и ставите, главоболие, зачервено гърло и състояния на депресия. По принцип синдромът на хроничната умора наподобява рецидивиращо грипоподобно състояние. При някои хора умората присъства почти всекидневно.

Много пациенти се чувстват потиснати и необосновано тревожни, като най-често отдават тези състояния на депресия, настъпила вследствие на заболяване.

Търсенето на причините за този синдром може да се оприличи на детективски роман. Диагнозата представлява предизвикателство и за най-опитния лекар. Макар че много от симптомите на синдрома на хроничната умора се оказват едни и същи при всички пациенти, причините за настъпването на това състояние се различават.

Трудно е да се постави диагноза на едно "невидимо" заболяване, при което основен и най-подчертан симптом е умората.

Ако лекарят помоли пациента, страдащ от силна и хронична умора, да опише това, което чувства, ще чуе следното: "Най-вероятно боледувам от грип. Гърлото ми "дращи", болят ме гърдите и имам температура. Това продължава месеци наред и се чувствам страшно уморен." По този начин повечето хора описват състоянието си при синдром на хроничната умора. За да се постави диагнозата, не е достатъчен само обичайният физикален преглед, при който се установява възпаление на гърлото заедно с увеличени лимфни възли на тила и под мишниците. Тези изменения обаче невинаги са налице.

Най-типичните симптоми са болките в някои мускулни точки, които настъпват при натиск.

Симптомите, характерни за синдрома на хроничната умора, може да се причинят и от други проблеми - разстройства в щитовидната жлеза, анемия, инфекция или депресия. Поради тази причина лекарят трябва да се увери, че пациент със симптоми на хронична умора не страда от някое от цитираните заболявания, които се срещат далеч по-често.

Обикновено резултатите от лабораторните изследвания са в нормални граници. Въпреки това редица научни изследвания показват, че страдащите от синдрома на хроничната умора се различават от здравите хора в много биологични, социални и психологични аспекти. Лекарят трябва да се позове на критериите, приети през 1994 г. от центровете за контрол на заболяванията, за да обяви някого за болен от синдрома на хроничната умора.

Ето кои са симптомите, които издават хроничната умора:

усещането за умора датира поне от 6 месеца;
намалена работоспособност, стеснен кръг на социален живот и обучение в сравнение с преди;
умората не се повлиява от състояние на напрежение или покой;
нарушена памет или нарушена мисловна концентрация;
болно гърло;
болезнени лимфни възли в тила или под мишниците;
мускулни болки;
болки в ставите без отоци и зачервяване;
нетипични главоболия;
l нарушен сън;
умора след физическо натоварване, която продължава повече от 24 часа.

Когато се поставя диагнозата синдром на хроничната умора, трябва да се изключат следните фактори:

всякакви други състояния, които може да "имитират" заболяването;
прекарано онкологично заболяване, хронична инфекция, невромускулни нарушения и др.;
анорексия и булимия;
злоупотреба с алкохол и дрога;
наднормено тегло (обезитет).

Тъй като причините за синдрома на хроничната умора са неизвестни, не съществуват конкретни методи за лечението му. Учените са пробвали орална терапия с голям брой медикаменти - противовъзпалителни, антивирусни и имуноактивиращи препарати, както и антидепресанти в минимални дози. Всички те имат различна степен на успеваемост.
Една от обещаващите терапевтични техники се оказа мезотерапията. Чрез този слабо инвазивен метод, който се понася добре от пациентите, се инжектират имуностимулиращи, противовъзпалителни, болко-успокояващи медикаменти, които потискат упоритото главоболие, повишават жизнените сили на организма, освобождават от депресивните и грипоподобни състояния и постепенно връщат пациента към нормалното му всекидневие.