Видове гастрити и тяхното лечение
Острият гастрит се проявява с липса на апетит, гадене, повръщане, болки или натиск в стомашната област. ...
Тиквата – полезна храна и отлично лекарство
През зимата тя ни зарежда с жизненоважните витамини А и Д. Няма равна в укрепването на зрението, костите и сърдечно-съдовата система, прочистването на черния дроб и бъбреците. ...
Cтатистиката сочи, че нефролитиазата (бъбречнокаменната болест) засяга приблизително 5% от населението, като съотношението мъже- жени е 2:1. Калциевите конкременти са по-чести при мъжете, а смесените и магнезиево-фосфатните - при жените. При него винаги има нарушаване на баланса в отлагането на солите в организма. Причините са много: вродени аномалии на отделителната система, наследственост от някой от родителите, начин на хранене, лекарства, които се вземат неправомерно или много дълго време. Съпътстващите болести като подаграта и диабетът благоприятстват развитието на чести хронични инфекции и съответно за отлагането на камъни. При повишена функция на паращитовидните жлези паралелно могат да се образуват калциеви оксалати в бъбреците. Заболяването на червата също може да е свързано с нарушена обратна резорбция на калций. При страдащите от бъбречна недостатъчност нивото на фосфатите е по-високо и това също може да бъде предпоставка за отлагане на бъбречни камъни. В страните с горещ сух климат заболяването е много по-разпространено. България е ендемичен район за тази болест. От значение е и социално-икономическият статус на страната.
Камъните в бъбреците са различни видове, според основната им съставка, или т. нар. ядро: калциеви оксалати (които са няколко вида), уратни и фосфатни. А според броя им - единични, множествени и отливъчни (кораловидни, които могат да заемат цялата кухинна система, включваща чашките и легенчето на бъбрека. Отливъчните камъни обикновено са следствие на инфекции (най-често от микроорганизмите протеус мирабилис и клебсиела), които променят киселинността (pH) на урината и така създават условия за отлагане на камъни. Има и конкременти, които се образуват от излющване на епитела, като излющените клетки се отлагат като соли и се образува камък.
Първично камъните могат да бъдат отложени освен в бъбрека, и в пикочния мехур, като най-често това са цистиновите камъни. Установено е, че те са по-разпространени у бедните слоеве на обществото, вследствие на консумирането на еднообразна, предимно въглехидратна храна и изключването на месо, плодове и зеленчуци.
Броят на заболелите от бъбречнокаменна болест е, общо взето, постоянен. Но процентът на регистрираните пациенти в последните години се е увеличил (около 80% от населението) благодарение на добрата диагностична апаратура. Чрез ултразвуковите апарати виждаме камъни у всеки трети пациент. Но за бъбречнокаменна болест говорим, когато наличието на конкременти дава отражение върху здравето на човека." Първият и най-чест израз на такава болест е бъбречната колика - това се случва, когато единичен малък камък тръгва от бъбрека по потока на урината към пикочния мехур. Това е т.нар. бъбречна криза със силни болки, гадене, повръщане, а ако е насложена и инфекция (според давността на кризата) и с повишена температура и втрисане. Много важно е дали пациентът е страдал от нефролитиаза в миналото. Ако единият бъбрек вече е боледувал и има криза на единствения здрав бъбрек, може да се получи дори влошаване на бъбречната функция. У голям процент от пациентите, и то у по-възрастните, вследствие на болката от коликата се случва и рязко покачване на кръвното налягане. За бъбречнокаменна болест става дума и когато има налице много чести инфекции, които са на базата на конкременти - обикновено това са по-големите, отливъчните камъни в бъбрека.
Най-широко застъпеният метод на диагностика у нас е ултразвуковото изследване. То се извършва, когато пациентът е спокоен и не е в криза. Допълнителен метод, който има по-голяма информативна стойност за състава на камъните, е обзорното рентгеново изследване, с което може категорично да се визуализира калциев оксалат (уратните не се изобразяват на рентгенова снимка). При пациентите с калциеви оксалатни камъни трябва да се изключат съпътстващи заболявания - повишена функция на щитовидните жлези, ензимни дефекти, болести на червата, прекален прием на лекарства, които съдържат калций, и злокачествени заболявания.
Когато пациентът е извън криза, е желателно да се направи контрастно изследване (венозна урография). Там може да се види дали конкрементите са единични или множествени, да се прецени дали оттокът на урината е нормален, а ако конкрементът е в уретера, може да се уточни дали стопът е пълен, или е непълен, което има значение. Ако няма налице изхвърлен конкремент, се изследва и pH на урината - бърз метод, който навежда към предполагаемия състав на образуваните камъни.
Много важно е, когато започне една бъбречна колика, тя да бъде своевременно лекувана. Лечението на бъбречнокаменната болест е общо само при пациентите с бъбречна криза, а извън нея е много индивидуално. Първо страдащият трябва да бъде обезболен. Когато камъните вече са тръгнали да мигрират, френската школа препоръчва свещички - нестероидни противовъзпалителни средства.
Следващата важна стъпка е да се установи местоположението на камъка - дали е останал в бъбрека, дали е някъде по хода на уретера и е запушил бъбрека, или е слязъл в пикочния мехур. В зависимост от размера му могат да се предложат варианти за пълното излекуване на пациента. Правило, докога трябва да се изчаква изхвърлянето на един конкремент, няма. Но е препоръчително при човек с бъбречна криза, която е на базата на мигриране на конкремент, да не се изчаква повече от 2 месеца. Дотогава може да се опита консервативно лечение с медикаменти, което при по-малките камъни е успешно. При хора с уратни камъни се препоръчва алкализиране на урината с различни средства, на първо място подходяща минерална вода. При тях положението е най-благоприятно, защото може да се постигне намаляване на размера на камъните и пълното им елиминиране.
Когато консервативното лечение няма добър резултат, се пристъпва към по-инвазивни манипулации за елиминиране на камъка: цистоскопия с примка за изтегляне на камъка, поставяне на тръбички в уретера (уретерални катетри), разбиване с литотриптер или оперативно лечение - по индивидуална преценка на специалиста. Ако се налага оперативно лечение, хирургът сам избира метода: дали само да елиминира камъка, или да се пристъпи към напълното премахване на бъбрека.