Официалната медицина използва алтернативни методи на лечение
При свръх напрежение в областта на скалпа се отделят лактат, серотонин, брадиктин и простагландини, които понижават прага на усещането за болка. Това води до главоболие, често срещано при хората, подложени на стрес. ...
Лечение на херпесните инфекции
Херпесните инфекции покосяват както и хора с намалени защитни сили, така и новородени бебета. ...
Инфекцията се причинява от вируса на Епщайн-Бар и засяга предимно млади хора. И нежната медицина може да помогне за лечението на това тежко заболяване.
Mононуклеозата засяга най-често деца, юноши и млади хора. Това инфекциозно заболяване се характеризира с повишаване на температурата, отпадналост, безапетитие, възпаление на гърлото със сивкаво-белезникави налепи по небните дъги и сливиците и увеличаване на лимфните възли по цялото тяло. Наименованието на заболяването отговоря на характерните изменения в кръвната картина на болните, изразяващи се в увеличаване на специфичен вид бели кръвни клетки, наречени моноцити.
В над 90% от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Епщайн-Бар, който спада към рода на херпесните вируси. Други вируси, каквито са например цитомегаловирусите, също могат да причиняват състояния, определяни като мононуклеоза, с подобни оплаквания и подобна характерна промяна в кръвната картина.
Вирусът на Ебщайн-Бар се намира в слюнката и в слузта, покриващи лигавицата на дихателните пътища на болния (заразоносителя). Обмяната на слюнка при целувка е най-честият начин на предаване на вируса, откъдето идва и наименованието "болест на целувката". Сравнително по-рядко заболяването се предава при кихане и кашляне и съответно - при вдишване или поглъщане на инфектираните пръски от слюнка.
Инкубационнният период - времето от заразяването с вируса до изявата на първите симптоми на инфекциозната мононуклеоза - е от 4 до 6 седмици. Проучванията показват, че от 20% до 80% (в зависимост от използвания метод за откриване на вируса) от хората, които са преболедували от инфекциозна мононуклеоза и са оздравели напълно, продължават да отделят вирусни частици в слюнката си години наред и следователно продължават да бъдат заразители. Това се дължи на спонтанно реактивиране при определени обстоятелства на вирусната инфекция.
Хомеопатията може да помогне и на заболелите от инфекциозна мононуклеоза.
- "Беладона", в разреждане 9 СН, 3-4 пъти дневно по 5 гранули, е препоръчителна в случаите на рязко повишаване на температурата, която често надвишава 39 градуса и се придружава от силно болезнено и зачервено гърло, от сухота в устата и от увеличени и болезнени лимфни възли, както и от изпотяване.
- "Меркуриус солубилис" или "Меркуриус корозивус" в разреждане 9СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, се използват почти винаги в лечението на инфекциозната мононуклеоза.
Тези хомеопатични медикаменти спомагат за по-бързото спадане на лимфните възли и за отзвучаване на болките в тях. Допълнителни основания за тяхното приложение са отпуснатият, удебелен и обложен с белезникав налеп език, увеличеното отделяне на слюнка, втрисането и студеното изпотяване, повишената температура, влошаването на състоянието през нощта и др.
- "Айлантус гландулоза", в разреждане 5 или 9 СН, 3 - 6 пъти дневно по 5 гранули, би могъл да помогне в случаите, когото са налице висока температура, придружена от изразена отпадналост; силна болезненост в гърлото поради остро, тъмночервено възпаление на лигавицата на фаринкса; склонност към разязвяване на сливиците, придружени от лош дъх от устата; болезнени и увеличени лимфни възли.
Много добри резултати в практиката дава редуването на гореизброените медикаменти.