Захарният диабет е метаболитно заболяване, в основата на което лежи липсата на адекватен контрол на кръвната захар. Това се осъществява от редица хормони, като инсулинът играе водеща роля.

Два са основните механизъма в патогенезата на това заболяване - пълен дефицит на инсулин или резистентност към действието му. В това е и ключовата разлика между най-често срещаните форми на захарния диабет (тип 1 и тип 2). Първият е свързан с автоимунно поражение на панкреаса и загуба на бета-клетки на панкреаса, които произвеждат инсулин. Захарният диабет тип 1 се изявява предимно в детско-юношеска или до 30-годишна възраст. При втория тип главното е невъзможността за адекватно усвояване на глюкозата. Заболяването засяга най-вече хората в средна и в напреднала възраст.

Неотдавна ендокринолозите описаха още една форма на диабет, наречена латентен автоимунен диабет при възрастните(LADA). Познат е още като захарен диабет тип 1,5, т. е. бавно прогресиращ диабет тип 1 или автоимунен диабет с късно начало. Става въпрос за форма, която се проявява подобно на диабет тип 2, но с придружаващи автоимунни и генетични белези, присъщи за тип 1. Много често латентният диабет при възрастните е диагностиран като тип 2 именно поради късното му начало.

За лечението на LADA все още не са създадени схеми, но целта на терапията е да се контролира оптимално кръвната захар и да се предотвратява развитието на остри и хронични усложнения - най-вече съдови промени в крайниците, очите, сърцето, мозъка и др. Начинът на хранене и всекидневният двигателен режим са основните средства за поддържане на нормална кръвна захар. Редукцията на простите въглехидрати намалява потребността от инсулин, подобрява функцията на запазените бета-клетки. Въглехидратите и мазнините водят до увеличаване на мастната тъкан, а това провокира резистентност към наличния инсулин. Чувствителността към него се повлиява положително при активна физическа дейност.

Пероралните средства за лечение на захарния диабет може и да имат ефект при LADA, но само в началото. Множество клинични изследвания сочат ползата от ранно започване на лечение с инсулин поради патогенезата на заболяването. Инсулиновата терапия осигурява запазване на добър гликемичен контрол и качествена профилактика на усложненията от диабета. Нещо повече, тя запазва функцията на бета-клетите за по-дълъг период и поддържа по-ниски нужди от екзогенен (външен) инсулин.

Както при захарен диабет тип 1 и при LADA се цели съхранение на бета-клетките на панкреаса, профилактика на метаболитното заболяване и премахване зависимостта от доживотно лечение с инсулин. Като се има предвид автоимунния характер на заболяването, модулирането на имунния отговор трябва да бъде основна задача за превенция деструкцията на бета-клетките на панкреаса.

Познанието ни за латентния диабет, особено при хора с фамилна обремененост, е от особена важност. Ранното откриване и лечение на това често срещано и тежко заболяване води до удължаване на живота и предотвратяване на тежките усложнения.