У нас се диагностицира глаукома при 2-2,5% от населението, в развитите страни този процент e 4-4,5%, обясняват специалистите офталмолози. Изследванията показват, че действителният процент е значително по-висок.

Глаукомата представлява разстройство на хидродинамиката на окото. В него се произвежда, циркулира и се оттича вътреочна течност. При компрометиране на този процес се стига до повишаване на вътреочното налягане. То нарушава микроциркулацията на кръвта в областта на зрителния нерв. В резултат на това той атрофира. Този нерв е съставен от хиляди нервни влакна, които свързват ретината с мозъка. Тяхната атрофия води до постепенно, но необратимо намаляване на зрението, а в най-тежките случаи - и до слепота.

Заболяването обикновено започва неусетно. Съществуват обаче някои рискови фактори, които са предпоставка за евентуалното му развитие. От по-голямо значение са: високото вътреочно налягане, възрастта, фамилната история на заболяването, расата, подозрението за изменения в диска на зрителния нерв, дебелина на роговицата, по-малка от 555 микрона. С по-малко значение са диабетът, хипертонията, високото късогледство, очните травми или очната хирургия.

Други фактори, които трябва да се вземат предвид, са приемането на някои лекарства, мигрените или съдовите спазми, дихателните разстройства по време на сън, полът. Нека разгледаме най-важните фактори поотделно.

Повишено вътреочно налягане. Нормалното вътреочно налягане се движи в граници 10-21 mmHg (милиметра живачен стълб). То е основен, но не е единствен параметър. При много пациенти вътреочното налягане може да бъде измерено над 21 mmHg и да е "нормално" за конкретното око. Липсата на изменения, характерни за глаукомния процес, поставя в ситуация на т.нар. очна хипертензия. Известен процент от тези хипертензивни пациенти развиват глаукомни промени във времето. От друга страна, при много хора, които имат налягане около 21 mmHg, са налице глаукомни изменения. В тези случаи говорим за "глаукома с ниско налягане". И все пак глаукомата с повишено вътреочно налягане е с около 8,6 пъти по-често срещана, отколкото тази с ниско налягане.

При всички случаи на съмнение за глаукомен процес е необходимо да се провежда комплекс от специализирани изследвания. Лечение само по един показател (напр. вътреочно налягане) не е оправдано. Проследяването е препоръчително на 8-10 месеца.

В случаите, когато не са налице глаукомни промени в клетките на очния нерв, но вътреочното налягане е повишено, а съществуват и други рискови фактори с голямо значение, то може да се предприеме лечение за намаляване на вътреочното налягане, ако специализираните изследвания са затруднени (напр. поради финансови причини, отдалеченост от специалисти).

Наследственост. Заболяването, изглежда, не зависи само от определени конкретни гени. Само при 3% от случаите се намира дефект на единичен ген. По-вероятно е развитието му да е резултат от взаимодействието на няколко гена и въздействието на фактори на околната среда.

Раса, пол и възраст. Различните раси развиват по различен начин и с нееднаква тежест глаукомния процес. Наблюдава се леко превалиране на мъжкия пол спрямо женския. Всеки индивид, навършил 50 години, е разумно да направи комплекс от специализирани изследвания за глаукома.

Централна корнеална дебелина (предната стена на окото). Пациентите с корнеална дебелина, по-малка от 555 микрона, са с 3 пъти по-голям риск за развитие на глаукома в сравнение с онези, които имат дебелина повече от 588 микрона. Тази нова научна информация налага необходимостта от специализирано изследване - измерване на централната корнеална дебелина.

Рефракционни аномалии (късогледство и далекогледство). Рискът от развитие на глаукома при пациенти със средни и високостепенни рефракционни аномалии е 2-3 пъти по-голям.

Трябва да се отбележи, че глаукомата се диагностицира след задълбочено комплексно изследване. Би трябвало да се извършат следните изследвания при очен лекар: изследване на зрителната острота, изследване на зрителното поле, оценка на зрителния нерв, измерване на вътреочното налягане, измерване на дебелината на роговицата. За да се установи глаукомата, е важно също да се изследва както функцията на нервните клетки (респективно зрителния нерв), така и тяхната морфология (анатомичната им структура) със съответна апаратура.

След компенсиране на глаукомния процес пациентът трябва да се проследява от очен лекар на всеки 3-6 месеца, при добра компенсация - един път в годината.