Хроничният хепатит се лекува при стриктен режим

Хроничният хепатит се лекува при стриктен режим

Под понятието хроничен хепатит се означават всички патологични състояния след прекаран остър хепатит. Хроничният хепатит има важно медико-социално значение поради високата заболеваемост и тежките последици, които причинява, когато не се провежда системен хигиенно-диетичен режим. Съществуват два вида хроничен хепатит: хроничен персистиращ и хроничен активен (агресивен) хепатит. И двата вида са последица от прекаран вирусен хепатит, алкохолна интоксикация, язвена болест, хроничен колит, ревматизъм, туберкулоза, злоупотреба с медикаменти и други.

Най-характерните оплаквания при хроничен хепатит са: липса на апетит, гадене, повръщане, горчив вкус в устата, лесна уморяемост, отпадналост, отвращение от тлъсти храни, болки в епигастриума и дясното подребрие. Оплакванията се засилват след физическо и психическо напрежение, безсъние, допълнителни инфекции, груби грешки в диетата. При влошаване на състоянието се появяват потъмняване на урината и сърбеж по кожата, констатират се увеличен черен дроб и промяна в стойностите на серумните показатели (АСАТ, АЛАТ, ГГТ и др.).

Лечението на хроничния хепатит е комплексно и включва медикаменти, които защитават чернодробната тъкан и подпомагат регенерацията на чернодробните клетки (т.нар. хепатопротектори), фитотерапия, щадяща диета и избягване на физическо и психическо натоварване.

Спазването на диета от болните с хроничен хепатит е от съществено значение, тъй като храненето, наред с другите мерки, има за цел да подобри обменните процеси и предпазва от токсично въздействие чернодробната тъкан. Основен принцип при диетата на хепатитно болните е тя да бъде бедна на мазнини от животински произход и на холестерол. Храната трябва да бъде оптимално калорична, като доставя необходимото количество белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали в съответни пропорции. Не трябва да се подценява ролята на витамините.

Голямо значение има приемането на хранителни вещества, които оказват предпазно действие и стимулират възобновяването на нормална чернодробна тъкан. Такива са белтъчините. Те се съдържат най-вече в млечните продукти, месото, млякото, яйцата. За препоръчване е да се консумират нетлъсти меса (пилешко, телешко, агнешко, риба), варени или печени и в никакъв случай - пържени. Белтъчините от месните продукти трябва да съставляват около 50% от всички белтъчини. Освен млякото, прясното сирене и особено изварата, които са богати на белтъчини и и на други субстанции, подхранващи черния дроб, полезно е да се консумират и бобови растения, които също съдържат белтъчини. Яйцата трябва да се консумират без жълтъка, за хепатитно болните е полезен само белтъкът. Дневната дажба на белтъчините трябва да възлиза на около 120 г.

Въглехидратите са на второ място по значимост в храненето на болните от хроничен хепатит. Те се набавят предимно от хляба, картофите и тестените изделия (бисквити, макарони, фиде, юфка), ориз, мед и други. Особено полезни са въглехидратите от плодовете и зеленчуците (които съдържат и витамини и минерали), приемани под формата на сокове, сиропи, нектари, компоти, сладка и т.н. Много полезни са соковете от моркови, червено цвекло, целина, артишок, зеле, както и шипковият чай, който е богат на витамин С.

Мазнините трябва да се приемат в ограничени количества от хепатитно болните, тъй като обременяват функциите на черния дроб и панкреаса. Мазнините от животински произход (свинско месо, свинска мас, сланина, тлъста риба) се изключват от диетата но болните. Разрешава се само употребата на растителни масла: зехтин, слънчогледово и царевично олио и евентуално - маргарин. Може да се консумират и малки количества прясно краве масло. Общото количество мазнини за един ден не трябва да надвишава 100 г.

От всичко казано става ясно, че спазването на хигиенно-диетичния режим на болните от хроничен хепатит е задължително условие, за да може организмът да се възстанови по-бързо и постепенно да се адаптира и да приведе компенсаторните си механизми към нормално функциониране и оптимална работоспособност, без да настъпят необратими усложнения.

Научната фитотерапия използва следната лечебна комбинация. Смесват се равни части цикория, камшик, глухарче, жълт кантарион, жълт смил, бял равнец и жълта тинтява. Приготвя се отвара, като 2 с.л. от сместа се варят в 1/2 л вода около 5 мин. Приема се по 1 чаша преди хранене.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние