Под понятието хроничен хепатит се означават всички патологични състояния след прекаран остър хепатит. Хроничният хепатит има важно медико-социално значение поради високата заболеваемост и тежките последици, които причинява, когато не се провежда системен хигиенно-диетичен режим. Съществуват два вида хроничен хепатит: хроничен персистиращ и хроничен активен (агресивен) хепатит. И двата вида са последица от прекаран вирусен хепатит, алкохолна интоксикация, язвена болест, хроничен колит, ревматизъм, туберкулоза, злоупотреба с медикаменти и други.
Най-характерните оплаквания при хроничен хепатит са: липса на апетит, гадене, повръщане, горчив вкус в устата, лесна уморяемост, отпадналост, отвращение от тлъсти храни, болки в епигастриума и дясното подребрие. Оплакванията се засилват след физическо и психическо напрежение, безсъние, допълнителни инфекции, груби грешки в диетата. При влошаване на състоянието се появяват потъмняване на урината и сърбеж по кожата, констатират се увеличен черен дроб и промяна в стойностите на серумните показатели (АСАТ, АЛАТ, ГГТ и др.).
Лечението на хроничния хепатит е комплексно и включва медикаменти, които защитават чернодробната тъкан и подпомагат регенерацията на чернодробните клетки (т.нар. хепатопротектори), фитотерапия, щадяща диета и избягване на физическо и психическо натоварване.
Спазването на диета от болните с хроничен хепатит е от съществено значение, тъй като храненето, наред с другите мерки, има за цел да подобри обменните процеси и предпазва от токсично въздействие чернодробната тъкан. Основен принцип при диетата на хепатитно болните е тя да бъде бедна на мазнини от животински произход и на холестерол. Храната трябва да бъде оптимално калорична, като доставя необходимото количество белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали в съответни пропорции. Не трябва да се подценява ролята на витамините.
Голямо значение има приемането на хранителни вещества, които оказват предпазно действие и стимулират възобновяването на нормална чернодробна тъкан. Такива са белтъчините. Те се съдържат най-вече в млечните продукти, месото, млякото, яйцата. За препоръчване е да се консумират нетлъсти меса (пилешко, телешко, агнешко, риба), варени или печени и в никакъв случай - пържени. Белтъчините от месните продукти трябва да съставляват около 50% от всички белтъчини. Освен млякото, прясното сирене и особено изварата, които са богати на белтъчини и и на други субстанции, подхранващи черния дроб, полезно е да се консумират и бобови растения, които също съдържат белтъчини. Яйцата трябва да се консумират без жълтъка, за хепатитно болните е полезен само белтъкът. Дневната дажба на белтъчините трябва да възлиза на около 120 г.
Въглехидратите са на второ място по значимост в храненето на болните от хроничен хепатит. Те се набавят предимно от хляба, картофите и тестените изделия (бисквити, макарони, фиде, юфка), ориз, мед и други. Особено полезни са въглехидратите от плодовете и зеленчуците (които съдържат и витамини и минерали), приемани под формата на сокове, сиропи, нектари, компоти, сладка и т.н. Много полезни са соковете от моркови, червено цвекло, целина, артишок, зеле, както и шипковият чай, който е богат на витамин С.
Мазнините трябва да се приемат в ограничени количества от хепатитно болните, тъй като обременяват функциите на черния дроб и панкреаса. Мазнините от животински произход (свинско месо, свинска мас, сланина, тлъста риба) се изключват от диетата но болните. Разрешава се само употребата на растителни масла: зехтин, слънчогледово и царевично олио и евентуално - маргарин. Може да се консумират и малки количества прясно краве масло. Общото количество мазнини за един ден не трябва да надвишава 100 г.
От всичко казано става ясно, че спазването на хигиенно-диетичния режим на болните от хроничен хепатит е задължително условие, за да може организмът да се възстанови по-бързо и постепенно да се адаптира и да приведе компенсаторните си механизми към нормално функциониране и оптимална работоспособност, без да настъпят необратими усложнения.
Научната фитотерапия използва следната лечебна комбинация. Смесват се равни части цикория, камшик, глухарче, жълт кантарион, жълт смил, бял равнец и жълта тинтява. Приготвя се отвара, като 2 с.л. от сместа се варят в 1/2 л вода около 5 мин. Приема се по 1 чаша преди хранене.