Bенозен тромбоемболизъм е общ медицински термин, с който се обозначават две клинични прояви: дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия.

Венозната тромбоза представлява формирането на кръвен съсирек (тромб) във венозната съдова система. Най-често тя се локализира в долните крайници, в повърхностните или дълбоките вени, дрениращи кръвта от мускулите на краката. Част от тромба или целият тромб може да напуска мястото, където се е образувал. Венозната кръв пренася кръвния съсирек (наречен вече ембол) от крака до сърдечното дясно предсърдие и камера, до белодробната артерия и белия дроб. Частичното или пълното запушване на белодробната артерия (или на нейни клонове) се нарича белодробнa емболия, по-известна като инфаркт. Това изключително тежко усложнение на венозната тромбоза може да доведе до летален изход.

През 1856 година известният германски учен Рудолф Вирхов (1821-1902) описва трите основни причини за тромбоза: повишена съсирваемост на кръвта, увреждане на съдовата стена и забавен кръвен ток.

Повишената съсирваемост често се наблюдава при злокачествено заболяване, инфекция, хормонално лечение, бременност, затлъстяване и някои вродени нарушения (дефицит на определени белтъци и т.н.).

Увреждането на съдовата стена възниква при травма, злокачествен процес, операция, напреднала възраст.

Забавянето на кръвта в кръвоносните съдове се установява при продължително обездвижване (напр. след мозъчен удар, след увреждане на гръбначния стълб, след тежка операция, при сърдечна недостатъчност), при остро заболяване, при бременност, затлъстяване.

Първоначално лекарите са смятали, че хората с най-голям риск от венозен тромбемболизъм са онези, на които им предстои оперативно лечение. Статистиката сочи, че най-много случаи на венозни тромбози (около 50%) се срещат при пациенти, подложени на ортопедични операции (по повод фрактура на бедрената кост, операция на тазобедрената и коленна става, операция на таза). Заболяването се свързва и с политравми, с коремни операции, наложителни заради злокачествен процес. С риск от венозна тромбоза са и хора, при които се извършва голяма коремна, урологична, гинекологична, съдова, сърдечна, гръдна или неврохирургична операция. Честотата на венозните усложнения е около 20-30%.

През 80-те години на XX век започва да се проследява и честотата на венозните инциденти при пациенти, които не са подложени на хирургическо лечение. Според някои учени и специалисти към рисковата група спадат и болни с мозъчен удар, с хронична сърдечна недостатъчност, със сърдечен инфаркт, с хронично белодробно заболяване и дихателна недостатъчност, с нефрозен синдром, при инфекции, възпалителни заболявания, колагенози.

Освен показанията, изброени дотук, човек може да има вродени или придобити рискови фактори, които се оценяват от лекуващия лекар. Сред тях са: варикоза (разширени вени), затлъстяване, определени кръвни заболявания (тромбофилия), дефицит на някои протеини, различни синдроми (на Лайден, антифосфолипиден), хормонозаместителна терапия, продължителен прием на противозачатъчни средства. Рискът от венозен тромбемболизъм нараства и с възрастта.