B миналото епидемичният паротит (заушка) се е считал за едно от "задължителните" инфекциозни заболявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година. Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.

Ваксината се прилага като моноваксина или триваксина - паротит, морбили и рубеола. Комбинираната ваксина се прилага на две дози първата се слага на 13 месечна възраст, а втората - на 11-12 години. Поставя се подкожно или мускулно. Когато човек не е сигурен дали е имунизиран в миналото добре, е препоръчително да бъде имунизиран, макар и еднократно. Имунизацията не може да предпази от развитието на паротит, когато човек е вече инфектиран, защото защита на ваксината настъпва след 28 дни.

Заушката е остро инфекциозно заболяване. То се причинява от вирус,който прониква през лигавицата на носоглътката или очите, след което преминава в кръвта, а оттам може да достигне до различни органи на тялото. Най-напред се засягат паротидните жлези, произвеждащи слюнката в устата и намиращи се пред ухото. При заушка тези жлези се подуват. Боледуват децата от 5 до 15 години, както и младите хора до 22 години, живеещи в колектив.

Източник на заразата е болният от заушка човек. Вирусът се открива в слюнката 3 дни преди и 6 дни след подуването на паротидните жлези, затова в този период болният може да зарази околните чрез пръски слюнка при говор, плач, смях, целувка и при контакт с предмети, ползвани от него (играчки, прибори за хранене,чаши за вода). Първите признаци на болестта се появяват между 12-21-ия ден след заразяването.

Паротитът започва с обща отпадналост и повишена до 38 градуса температура. Най-често болният се събужда сутрин и открива оток, чувство на разпъване и болезненост на едната паротидна жлеза. Болката се усилва при преглъщане, дъвчене, говорене и пиене на кисели сокове (цитрусови).След 2-4дни се подува и другата паротидна жлеза, макар че заушката може да протече със засягане само на едната жлеза. Оздравяването настъпва към 8-10-ия ден. Заушката не е съпроводена от хрема, болки в гърлото и кашлица. Паротидният вирус може да засегне и други органи:

- тестисите при момчетата, в резултат на което се развива орхит. Единият или по-рядко двата тестиса са отекли и силно болезнени. Това става към 7-10 дни след подуването на паротидните жлези. Заболяването преминава за 5-6 дни, но може (макар и рядко) да доведе до стерилитет;

- яйчниците и млечните жлези при момичетата;

- мозъка и неговите обвивки - развива се менингит или енцефалит. Симптомите на тези две сериозни и опасни заболявания са: висока температура, силно главоболие, гадене, повръщане, вратна скованост, обърканост, гърчове и парализи.

- задстомашната жлеза - развива се панкреатит, протичащ с остра болка в горната част на корема.

- ушите, като в тежките случаи може да се стигне до глухота.

Паротитът се лекува със симптоматични средства - противотемпературни и обезболяващи. При засягане на тестисите момчето трябва да бъде в пълен покой - на легло и с повдигаща превръзка. Лекува се задължително в болница, а в инфекциозни отделения се атакуват и другите локализации на заболяването. Пациентите се изолират за 9 дни. Преболедувалият от заушка остава с траен имунитет. При малко случаи човек може да се разболее повторно, но тогава заушката протича леко.