Хроничната болка е една от основните причини за търсене на медицинска помощ. Причината вероятно се дължи на нарастващия брой възрастни хора с хронични заболявания, като ревматоиден артрит, остеоартрит и др. Някои от най-често използваните лекарства за лечение на болката са т. нар. нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС).

Това са симптоматични противовъзпалителни, температуропонижаващи (антипиретични) и аналгетични лекарства, като "симптоматични" означава, че те не променят хода на болестта, но водят до контролиране на симптомите, сред които е и болката. На практика се блокира ензима циклооксигеназа. Той има отношение към производството на веществата простагландини, част от които водят до възпаление, а оттам и до появата на болка. Съществува и друга група простагландини, която пък играе протективна роля в организма. Тя защитава стомашната лигавица от поява на язви, поддържа нормалното кръвоснабдяване на бъбрека и др.

За съжаление, най-използваните в практиката са т. нар. неселективни НСПВС, т.е. тези, които потискат производството на "лошите", но също така и на "добрите" простагландини. С това са свързани и по-честите странични ефекти - кървене от гастро-интестиналния тракт, промяна в кръвосъсирването, инциденти от страна на сърдечно-съдовата система и др.

Съвременната медицина разполага с нов клас селективни НПВС. Тези медикаменти избирателно потискат производството единствено на ензима, водещ до производството на простагландините, които причиняват възпаление. Поради това и страничните ефекти при тях са много по-малко.

И двата вида лекарства се използват широко, като се прилагат за потискане на болката от различен произход. Те са важна част и от лечението на посттравматичната и постоперативната болка. Съвременни проучвания обаче показват, че тези медикаменти забавят терапевтичния процес на травмата, както и възстановяването, независимо дали става дума за оперативна (или травматична) рана, или костна фрактура. От друга страна, споменатите лекарства са ефективни и подходящи за потискане на болката при навяхване или изкълчване, при мускулни травми или възпаления.

Те обаче трябва да се използват в кратки срокове при обезболяване при фрактури или постоперативни рани именно поради негативното си влияние върху възстановителния процес. Точно това поражда необходимост от търсене на нов подход при лечение на болката чрез вещества, които я потискат, но не повлияват заздравяването на раната (или фрактурата).

Данни от последните години показват, че невротрофините, и по-конкретно нервният растежен фактор, необходим за оцеляването, развитието и поддържането на нервните клетки, по които става предаването на сигнала за болката, имат участие в патофизиологията на болката в резултат от увреждане, травма или възпаление. Невротрофините са група протеини, които се произвеждат от сетивните нервни клетки и така те ги предпазват от клетъчна смърт.

При патологични условия, като травма и възпаление, в мястото на увредата се отделят невротрофини. Всички тези процеси насочват към възможността за лечение чрез използването на антитела, насочени срещу невротрофините и по-специално към нервния растежен фактор. Специалистите смятат, че това ще бъде добра алтернатива за повлияване и лечение на хроничната болка при фрактури или след операция. Обезболяването ще става без странични ефекти по отношение на възстановителния процес и без рисковете, свързани с приема на НСПВС.