Oткриването на антибиотиците дава силен тласък в борбата с бактериалните инфекции. Не бива да забравяме обаче, че човешкият организъм и бактериите притежават особена способност да реагират на чуждото вмешателство. Природата се подчинява трудно на всяко изобретено от човека средство и отговаря по различен начин. Не са редки случаите, когато реакцията е доста рязка и несъвместима с нормалното съществуване на човешкия организъм.

Пеницилинът - първият антибиотик в света, открит от Александър Флеминг през 1928 година, е посрещнат с възторг и облекчение, че най-после е създадено лекарство срещу тежки и неизлечими болести. Не след дълго обаче настъпи разочарование - чудотворното средство не се оказа това, което хората очакваха. Същата участ сполетя и по-силните антибиотици от следващото поколение, като стрептомицин, канамицин, гентамицин, тетрациклин и др. Стана необходимо все повече да се увеличават дозите на антибиотиците, за да се постигне първоначалният им ефект.

Въпреки неимоверния брой най-различни антибиотици с изключително силно антибактериално действие, инфекциозните отделения съществуват и до днес. От време на време и в най-реномираните клиники се появяват вътреболнични инфекции, срещу които медицината остава безпомощна.

В какво се крие неуспехът от прилагането на антибиотиците?

На първо място това е повишената резистентност (устойчивост) на микроорганизмите спрямо тези лекарства. До неотдавна се смяташе, че микроорганизмите са просто устроени. Това обаче не е точно така. Оказа се, че едноклетъчните микро-организми имат по-сложна структура и са невероятно устойчиви. За да се запазят, те използват специфични за тях ензими. Това ги прави извънредно издръжливи при различни условия, дори под въздействието на антибиотици. Напоследък стана ясно, че те издържат и при много високи температури. Доказано е, че след добавяне на антибиотик дори в чувствителна бактериална популация, някои бактерии остават жизненоспособни и със запазена устойчивост. Растежът на чувствителните към даден антибиотик микроби спира, а тези, които са резистентни, продължават да се размножават.

Нещо повече: определена група устойчиви микроорганизми се нуждае за възпроизводството си от даден антибиотик и става напълно зависима от него. От друга страна, устойчивите микроорганизми могат да изработват ензими, способни да инактивират (разграждат) молекулата на антибиотика. Такъв е случаят със стафиликоките, които произвеждат пеницилиназа - ензим, разграждащ ампицилина. Установено е също така, че микробите могат да създават алтернативни механизми, напр. такива, които ги предпазват от въздействието на антибиотиците посредством изменение проницаемостта на микробиалната мембрана.

Така устойчивостта на микроорганизмите към определени антибиотици се разпространява сред цялата микробна популация. Това явление е изключително опасно за вътреболничните инфекции. Затова при всяко инфекциозно заболяване е абсолютно необходимо да се установят точният му причинител и неговата чувствителност към химиотерапевтиците, за да може да се проведе целенасочено лечение. След идентифициране на микроорганизма е необходимо да се установи устойчивостта му спрямо антибиотиците в лабораторни условия, както и да се определят неговите ефективни концентрации в кръвния серум. Лабораторният анализ и правилното му разчитане са главната предпоставка за рационалното използване на антибиотиците в клиничната практика.

Нецелесъобразното използване и приложение на антибиотиците може да доведе до разпространение на инфекциите по лимфен или кръвен път и до поражения на отделни органи и системи, дори да постави под заплаха жизненоважни функции на човешкия организъм!