Болката е чест спътник на човека през XXI век. Стереотипът на живот, обуславящ ниска физическа активност, продължителен престой на бюро, взиране в екрана на компютъра по няколко часа всеки ден, липсата на достатъчно време за разходки и спорт, представлява сериозно предизвикателство за опорно-двигателния апарат на всеки. Мускулатурата на съвременния човек е по-слабо тренирана на натоварвания и поради това нейната нормална функция е лесно нарушима. Повечето хора рядко си дават сметка, че дори при седене на стол определени мускули, отговорни за поддържане на позата, остават в състояние на напрежение. След минути или часове те се изморяват и престават да функционират оптимално.

На този фон съвсем елементарни на пръв поглед движения могат да доведат до свръхнатоварване на определено ниво на гръбначния стълб. Двойките прешлени, които го съставят, са свързани помежду си с по две стави - лява и дясна, наречени в съвременната медицина интервертебрални. Нормалната функция на тези стави на всички нива на гръбначния стълб е необходимата база за извършване на разнообразните движения на гръбнака в пълен обем. При претоварване тези стави буквално блокират, като всякакво движение в тях се преустановява, а обграждащите ги мускули изпадат в траен спазъм. При подобен инцидент човек може да усети от придърпване и чувство за схванатост до болка и ограничаване на възможността за движение, в зависимост от локализацията и броя на настъпилите блокажи. Това именно е ситуацията, която повечето хора наричат "секване" и поради която се налага с дни да лежат на легло.
В 90% от случаите страданието се дължи на блокажи. Те могат да бъдат отстранени с методите на съвременната мануална медицина, изпълнена от лекар-специалист. Блокажите могат да бъдат и съпътстващи проблеми на редица хронични заболявания, сред които особено актуални днес са дисковите хернии. Своевременното отстраняване на блокажите подобрява общото състояние на пациента и създава оптимални условия за ефективно лечение на хернията с физиотерапия и медикаменти. Това е практика в страните с развита медицина, където се оперират само между 7% и 9 % от пациентите с дискови хернии.

Съвременната мануална медицина е фокусирана върху мускулно-скелетната система на човека, която представлява над 60% от целия организъм. Ставите и мускулите са рефлекторно свързани с вътрешните органи в едно цяло, което позволява при тяхното изследване и терапия да се получи важна информация и дори терапевтичен ефект при редица заболявания, на пръв поглед нямащи нищо общо с мануалната медицина.

Мануалната медицина се състои от мануална диагностика и мануална терапия.

При мануалната диагностика лекарят трябва да установи нивата на съответните блокажи в шийния, в поясния отдел или в гръдната част, както и в периферните стави. Структурната диагностика не само оценява мускулно-скелетната система относно определени заболявания и конкретни нарушени функции, но също така спомага за оценка на соматичните прояви при заболявания на вътрешните органи.

С различни ръчни техники блокажите се отстраняват за около 10-15 минути. Манипулациите в мануалната медицина целят възстановяване или повишаване подвижността в засегнатите стави и намаляване на болката. Чува се изпукване на ставата, пациентът чувства затопляне и болката бързо преминава.

Когато са приложени от квалифицирани лекари-специалисти, манипулативните процедури са в състояние да помогнат при множество заболявания. В дългосрочен план те повишават благоденствието на пациента, като значително ускоряват възстановителните процеси. Най-често се прилага мануална терапия на шиен, гръден и поясен отдел на гръбнака, на сакроилиачните и на периферните стави.

Мануалните манипулации не са панацея с ежедневно приложение. Те не бива да се прилагат по-често от 2 пъти седмично, поради опасност от преразтягане на връзковия апарат и настъпване на хипермобилност (свръхподвижност) на ставите. Според съвременните схващания и опит в рамките на няколко седмици се постига пълно елиминиране дори и на най-упоритите блокажи. Разбира се, крайният ефект до голяма степен зависи и от уменията на мануалния терапевт, което е изцяло личностен фактор.

Добре е мануалната терапия да се съчетае с физиотерапия. Тази комбинация е доказала своята ефективност при редица заболявания, като дископатии, дискови хернии, радикулити, периартрити, артрозна болест (коксартроза, гонартроза, спондилартроза и др.), миогелози, следфрактурни състояния, сколиози и много други. Своевременното отстраняване на блокажите на ставите е необходима предпоставка за ефективността на физиотерапията като методика. Оставянето на блокаж без лечение в дългосрочен план е изключително неблагоприятно. След няколко седмици острият блокаж се превръща в хроничен, което означава, че дори и след наместване вероятността от повторно блокиране на ставата е висока. В тези случаи се налага ежеседмично проследяване на пациентите до пълното отстраняване на блокажите. Възникващото в зоната на блокажа асептично възпаление е рисков фактор за започване на артрозна болест при продължителна липса на лечение. В повечето случаи артрозната болест за няколко години довежда до структурни промени в ставата, които са невъзвратими и увреждат ставната функция.