Hяколко минути след раждането пъпната връв, която свързва плода с плацентата, се реже на 1,5 см от коремчето на новороденото и се връзва. В началото връвта е като желатин, но за 5-10 дни потъмнява, става суха и пада.

За да не се инфектира, докато падне пъпът трябва да се почиства при всяко преобличане с 95%-ов спирт. Необходимо е да се поддържа сух. Не бива върху него да се слага пудра, за да не се образува коричка от засъхнала кръв, под която се създават благоприятни условия за развитие на бактерии. Ако кожата около пъпа е раздразнена и зачервена, трябва да се маже с подходящ унгвент, предписан от лекар.

Какви проблеми и усложнения може да предизвика пъпът на новороденото:

Омфалит. Така се нарича възпалението на пъпната раничка, когато върху нея попаднат гноеродни микроорганизми. В такъв случай от раничката се отделя мръсна течност или направо гной, която може да намокри пелените. Понякога се усеща и неприятна миризма. Заздравяването се забавя с дни и седмици. Възпалителният процес понякога обхваща и съседната кожа, която се зачервява, оттича и става лъскава. Възможно е от пъпната раничка да разрасне т. нар. "диво месо" - млада тъкан, която не се покрива от кожата и прилича на малка гъбка (гранулом на пъпчето). Лечението се провежда от лекар. Задължение на родителите е, като видят, че пъпната раничка не заздравява навреме (до 10-15 дена от раждането), да съобщят на лекаря. Той ще предпише антибиотичен унгвент и ако прецени, ще почисти разрасналото грануломче.

Кожен пъп. Това е невинна аномалия, при която коремната кожа покрива част от пъпната връв. След падането на пъпния остатък и заздравяването на раничката пъпът на бебето остава да стърчи като израстък. Този малък козметичен дефект не причинява никакви смущения у детето.

Пъпна херния. Става дума за придобито заболяване на вече зарасналия пъп. То се дължи на разхлабване на пръстена от съединителна тъкан, който затваря пъпния отвор. Това отпускане е причинено най-често на повишено коремно налягане при силен плач или кашлица. Няма нищо общо между връзването на пъпа и хернията. През разширения пръстен на пъпа в хернията навлизат части от коремни органи - булото, понякога и част от тънко черво. Хернията достига големина на череша, дори орех, рядко бива по-голяма. При натиск съдържимото на хернията се прибира в корема. Заболяването е безобидно. Хернията никога не се заклещва за разлика от другите видове хернии. Лечение не се налага. След като детето проходи, пъпната херния спонтанно изчезва, притисната от мускулите на коремната стена. Ако обаче настоявате, лекарят може да приложи лесен начин на лечение. С двете ръце се захващат две надлъжни кожни дипли от двете страни на пъпа и се допират така, че да го покрият. Отгоре се залепва лейкопласт на дупки, позволяващ проветряване на кожата. Тази превръзка се сваля след 20-30 дни, като рядко се налага да бъде повторена. Хирургично лечение е излишно.