Шизофренията е хронично заболяване, което изисква непрекъснато лечение, дори през периодите, когато пациентът се чувства добре и симптомите са редуцирани. Лечението с медикаменти и психосоциалните интервенции могат да помогнат за контрола на заболяването. По време на кризи и при задълбочаване на симптомите понякога се налага болнично лечение за осигуряване на сигурност, хранене, сън и хигиена.

Терапията се води от психиатър, който работи в екип с психолог, социален работник и медицинска сестра, защото шизофренията засяга много области от живота на пациента. Медикаментозното лечение е крайъгълният камък на терапевтичния подход. Понякога то е съпроводено от странични ефекти вследствие на прилаганите медикаменти, затова е много важна постоянната връзка с психиатъра, който трябва да индивидуализира лечението и да редуцира нежеланите последствия. Най-често се предписват т.нар. антипсихотици. Предполага се, че те повлияват симптомите на шизофрения посредством въздействия върху невротрансмитерите. Съществуват две основни групи антипсихотични медикаменти:

Конвенционални, или типични антипсихотици. Те повлияват основно позитивната симптоматика и психомоторната възбуда. Техните странични ефекти са тремор, потрепвания на мускулите, късна дискинезия. Тази група медикаменти включва: хлоразин, халоперидол, левомепромазин, флуперин, тиоридазин. Конвенционалните антипсихотици са много по-евтини от по-новите медикаменти.

Второ поколение, или атипични антипсихотици. Те са ефективни в повлияването както на позитивната, така и на негативната симптоматика. Това са: лепонекс, рисполепт, зипрекса, сероквел, абилифай, инвега. Рисполепт е единственият антипсихотичен медикамент, одобрен от FDA (Food and Drag Administration, Американската агенция по храните и лекарствата) за лечение на шизофрения при деца на възраст между 13 и 17 години. Атипичните антипсихотици въпреки че се понасят по-лесно от организма, имат и някои странични ефекти - наддаване на тегло, повишаване нивото на кръвната захар и холестерола.

Кое е най-доброто лечение зависи от всеки индивидуален случай. Възможно е да минат няколко седмици, докато антипсихотичната терапия започне да действа и симптомите се редуцират. В общи линии целта на терапията с антипсихотици е ефективен контрол над симптомите с най-ниската възможна доза. При лечението на шизофренията може да се използват също и антидепресанти и анксиолитици, но никога самостоятелно, а в комбинация с антипсихотици. Ако някой медикамент не проявява лечебни качества или провокира неприятни странични ефекти при пациента, трябва незабавно да се направи консултация с лекар. Той може да предложи добавянето на друг медикамент, да смени основния антипсихотик с друг или да промени дозата на лекарството.

Никога не бива да се спира приемът на хапчетата самоволно, дори когато болният се почувства по-добре. Ако лечението бъде спряно преждевременно, съществува риск от рецидив. Евентуалната промяна трябва да се обсъди с лекаря. Тя се прави постепенно, а не внезапно, за да се избегнат кризисни реакции на организма. Тъй като антипсихотиците имат странични ефекти, веднъж годишно лекуващият лекар трябва да направи обстоен профилактичен преглед на болния.

Макар че медикаментите стоят в центъра на лечението, психотерапията и други психосоциални интервенции играят важна роля в интегралния подход към шизофренията.

Индивидуална терапия. Психотерапията, проведена от професионалист, може да подобри комуникативните умения, взаимодействията с околните, възможността за работа, мотивацията за придържането към лечебната програма.

Семейна терапия. Голяма е вероятността симптомите на болния да се редуцират, ако членовете на неговото семейство разпознават стресиращи за него ситуации, които могат да предизвикат релапс. Фамилната терапия подобрява общуването между най-близките и помага за преодоляване на вътрешносемейните конфликти и за намаляването на дистреса.

Рехабилитация. Обучението в професионални и социални умения за самостоятелен живот са важна част от програмата за възстановяване. С помощта на терапевта болният може да се научи да поддържа добра хигиена, да си приготвя храна, да общува по-пълноценно. В много страни има програми за подпомагане на страдащи от шизофрения с работа, подслон, групи за самопомощ, кризисни интервенции. Днес все по-малко болни имат нужда от дълготрайна хоспитализация поради ефективното и достъпното им лечение.