Шизофренията се повлиява от медикаменти и иднивидуална терапия

Шизофренията се повлиява от медикаменти и иднивидуална терапия

Шизофренията е хронично заболяване, което изисква непрекъснато лечение, дори през периодите, когато пациентът се чувства добре и симптомите са редуцирани. Лечението с медикаменти и психосоциалните интервенции могат да помогнат за контрола на заболяването. По време на кризи и при задълбочаване на симптомите понякога се налага болнично лечение за осигуряване на сигурност, хранене, сън и хигиена.

Терапията се води от психиатър, който работи в екип с психолог, социален работник и медицинска сестра, защото шизофренията засяга много области от живота на пациента. Медикаментозното лечение е крайъгълният камък на терапевтичния подход. Понякога то е съпроводено от странични ефекти вследствие на прилаганите медикаменти, затова е много важна постоянната връзка с психиатъра, който трябва да индивидуализира лечението и да редуцира нежеланите последствия. Най-често се предписват т.нар. антипсихотици. Предполага се, че те повлияват симптомите на шизофрения посредством въздействия върху невротрансмитерите. Съществуват две основни групи антипсихотични медикаменти:

Конвенционални, или типични антипсихотици. Те повлияват основно позитивната симптоматика и психомоторната възбуда. Техните странични ефекти са тремор, потрепвания на мускулите, късна дискинезия. Тази група медикаменти включва: хлоразин, халоперидол, левомепромазин, флуперин, тиоридазин. Конвенционалните антипсихотици са много по-евтини от по-новите медикаменти.

Второ поколение, или атипични антипсихотици. Те са ефективни в повлияването както на позитивната, така и на негативната симптоматика. Това са: лепонекс, рисполепт, зипрекса, сероквел, абилифай, инвега. Рисполепт е единственият антипсихотичен медикамент, одобрен от FDA (Food and Drag Administration, Американската агенция по храните и лекарствата) за лечение на шизофрения при деца на възраст между 13 и 17 години. Атипичните антипсихотици въпреки че се понасят по-лесно от организма, имат и някои странични ефекти - наддаване на тегло, повишаване нивото на кръвната захар и холестерола.

Кое е най-доброто лечение зависи от всеки индивидуален случай. Възможно е да минат няколко седмици, докато антипсихотичната терапия започне да действа и симптомите се редуцират. В общи линии целта на терапията с антипсихотици е ефективен контрол над симптомите с най-ниската възможна доза. При лечението на шизофренията може да се използват също и антидепресанти и анксиолитици, но никога самостоятелно, а в комбинация с антипсихотици. Ако някой медикамент не проявява лечебни качества или провокира неприятни странични ефекти при пациента, трябва незабавно да се направи консултация с лекар. Той може да предложи добавянето на друг медикамент, да смени основния антипсихотик с друг или да промени дозата на лекарството.

Никога не бива да се спира приемът на хапчетата самоволно, дори когато болният се почувства по-добре. Ако лечението бъде спряно преждевременно, съществува риск от рецидив. Евентуалната промяна трябва да се обсъди с лекаря. Тя се прави постепенно, а не внезапно, за да се избегнат кризисни реакции на организма. Тъй като антипсихотиците имат странични ефекти, веднъж годишно лекуващият лекар трябва да направи обстоен профилактичен преглед на болния.

Макар че медикаментите стоят в центъра на лечението, психотерапията и други психосоциални интервенции играят важна роля в интегралния подход към шизофренията.

Индивидуална терапия. Психотерапията, проведена от професионалист, може да подобри комуникативните умения, взаимодействията с околните, възможността за работа, мотивацията за придържането към лечебната програма.

Семейна терапия. Голяма е вероятността симптомите на болния да се редуцират, ако членовете на неговото семейство разпознават стресиращи за него ситуации, които могат да предизвикат релапс. Фамилната терапия подобрява общуването между най-близките и помага за преодоляване на вътрешносемейните конфликти и за намаляването на дистреса.

Рехабилитация. Обучението в професионални и социални умения за самостоятелен живот са важна част от програмата за възстановяване. С помощта на терапевта болният може да се научи да поддържа добра хигиена, да си приготвя храна, да общува по-пълноценно. В много страни има програми за подпомагане на страдащи от шизофрения с работа, подслон, групи за самопомощ, кризисни интервенции. Днес все по-малко болни имат нужда от дълготрайна хоспитализация поради ефективното и достъпното им лечение.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние