Честотата на рака нараства с всяка измината година. Тази тенденция ще продължи, като се има предвид застаряването на населението в цял свят. Тъй като около 50% от онкологично болните се нуждаят от дефинитивна или адювантна лъчетерапия и химиотерапия, денталният медик все по-често ще се среща с тези пациенти - с профилактична цел или заради оралните усложнения от лечението.

Най-добре е веднага след диагностицирането на рака да се проведе санация на устната кухина, както и необходимото за намаляване на усложненията отстраняване на всички метали в устата - амалгамени пломби, коронки и мостове от метал или металокерамика и др.

Пациентите, подложени на радиационна терапия, развиват най-често следните усложнения: дерматит, стоматит, дизгеузия (промяна на вкуса), невъзвратима ксеростомия (сухота на устата), лъчев кариес, мускулен тризмус (сковаване - затруднено отваряне на устата, което влошава храненето), намалено кръвоснабдяване, остеорадионекроза, многобройни бактериални, гъбични и вирусни инфекции. При химиотерапия стоматитът може да бъде още по-тежък вследствие цитотоксичността на лекарствените средства. Ксеростомията обикновено изчезва след спиране на химиотерапевтиците. Химиотерапията е токсична за костния мозък - тромбоцитопенията, анемията и левкопенията причиняват повишено кървене и повишен риск от инфекция с бактерии, гъби и вируси. Вторичната инфекция при улцерозен стоматит може да предизвика септицемия.

Поради невротоксичността на някои медикаменти могат да се появят привидно необосновани силни, но преходни болки. Те трябва да се разграничат от болките, причинени от болен зъб или възпаление на пародонта. Особено внимание за предпазване от инфекция се налага при болни с транплантация на костен мозък, при които високите дози химиотерапевтици често се комбинират с лъчетерапия на цялото тяло. При тях дори слабите инфекции могат да доведат до сепсис. При част от болните се развива заболяването "присадката срещу приемника", при което присадените клетки разпознават тъканите на тялото като чужди и реагират срещу тях. В резултат възникват температура, разязвявания по лигавиците, кожни зачервявания.

При раково болните превенцията на вторичната инфекция е основна цел. На първо място е локалното приложение на хлорхексидин - като антибактериално и противогъбично лечение. Трябва грижливо да се премахва бактериалната плака всеки ден. В комбинация с хлорхексидина всекидневните лични грижи противостоят на стоматита и кървенето от венците.

При ксеростомия се налага диета с ниско въглехидратно съдържание и употреба на много слузести вещества, слюнкозаместители, борба с гъбичната инфекция чрез нистатин и амфотерицин B, клотримазол, миконазол, кетоконазол. Локалните апликации се правят на всеки 3 часа в продължение на 7-10 дни.

При остеонекроза като крайна лечебна мярка се прилага кислородна хипербарична терапия в барокамера. Опасността от развитие на остеорадионекроза остава до края на живота на облъчвания, затова не трябва да се допуска инфекция. Много важни са обработката на пародонталните джобове и санирането преди радиотерапията. Прави се предварителна екстракция на неспасяеми зъби, но и витална екстирпация.

При вирусни инфекции се прилага ацикловир. При некротично-улцерозен стоматит се употребява локално кислородна вода: гореща вода в съотношение 1:4, локално и системно метронидазол или пеницилин, жабурене с хлорхексидин. При чувствителност на зъбните шийки препоръчвам жабурене с 0,4% калаен флуорид, аминофлуорид, гел с натриев флуорид в индивидуални лъжици.