Рехабилитация при счупване, инфаркт и инсулт
Pехабилитация означава връщане към обичайния начин на живот и на нормалното здравословно състояние след травма или тежко заболяване. ...
Как рак на простатата може да се лекува с нитроглицерин
Химическото вещество нитроглицерин, използвано като смъртоносно взривно устройство, може да се окаже мощен медикамент ...
Ограничаването на употребата на сол е сред най-добрите услуги, която човек може да направи на сърцето си
По данни на СЗО на първо място между причините за смъртта и през XXI век са сърдечно-съдовите заболявания и най-вече сърдечният инфаркт. През последните 2-3 десетилетия тези случаи са се увеличили с около 8 пъти. Сърдечният инфаркт причинява смърт много по-често от злокачествените заболявания. Той покосява дори и най-младите, като 71% от тях са хора, упражняващи интелектуален труд. При лица от една и съща възраст съдържанието на холестерол е също по-голямо в групата, която не полага физически труд.
Понятието инфаркт произхожда от латинската дума "infarciere", което означава "изпълвам", "натрупвам", "запушвам". Сърцето се снабдява с кръв от две артерии - лява и дясна, водещи началото си от аортата. Те образуват около него един "венец" или "корона", поради което се наричат венечни или коронарни. Ако една от тези артерии се запуши, спира циркулацията на кръвта в участъка, разположен под мястото на запушването (тромбозата), липсва и приток на кислород. През това време сърдечният мускул не се храни и тъканта умира (некротизира). Ако се вземат незабавни мерки или компенсаторните възможности на сърцето са достатъчни да преодолеят недостига на кръв, респективно - на кислород, животът на пациента е спасен. Ако ли пък инфарктът надделее, стената на сърцето се разкъсва и следва смърт.
Болката при сърдечния инфаркт се появява внезапно зад гръдната кост и се излъчва към лявата ръка.
Дишането е ускорено, погледът - уплашен, понякога се явява цианоза (посиняване) на устните и ръцете. Обикновено болката е непрекъсната с периодични остри пробождания. Може да продължи от половин час до 24-48 часа. Понякога инфарктът се предшества от кризи на ангина пекторис (гръдна жаба), а друг път няколко дни преди това се наблюдават ускоряване на пулса, екстрасистоли (чувство на прескачане и спиране на сърцето), световъртеж, отпадналост, безпокойство. Подобни симптоми се срещат при 50% от болните с инфаркт на миокарда. Невинаги обаче пълното запушване на коронарната артерия дава класическата картина на сърдечен инфаркт. Има състояния, които въпреки обширността на инфаркта протичат със слабо изразена стенокардия или без такава, с вяли признаци от страна на сърдечната дейност и ако не се направят електрокардиографски изследвания, могат да останат неразпознати.
Повечето специалисти приемат, че инфарктът на миокарда е резултат на биологични и наследствени фактори, а други изтъкват ролята на социалната среда. Значението на биологичните фактори проличава от зависимостта на страданието от възрастта, от пола и др. По-голяма е честотата на инфарктите между 40-60 години, а заболяването под 40-годишна възраст се среща повече у хипертоници, пушачи и хора с висок холестерол. Миокардният инфаркт засяга по-често мъжкия пол. Съотношението между мъже и жени според различни статистики се движи от 2:1 до 6:1.
Инфарктът се случва по-често във фамилии със съдови инциденти. Но наследственият фактор не е още напълно проучен. Най-вероятно тук играят роля някои обстоятелства, като сходен строеж на коронарните съдове, сходно функционално състояние на ендокринните жлези и липидната обмяна, сходен начин на живот, хранене и други.
Сред ескимосите инфаркт почти не се среща, а сред китайците и японците той е много рядък,
докато сред преселниците в Америка и населението в Европа се наблюдава висока заболеваемост. Това показва, че факторите на средата са от решаващо значение.Според повечето специалисти те се делят на две групи: в първата група се включват фактори, въздействащи на нервната система - стрес, нервно напрежение, силни емоции, страх, безпокойство.
Често пъти те водят до спазъм на съдовете на сърцето, до смущение в хормоналното равновесие и обмяната на веществата. Към втората група спадат режимът на хранене и заседналият живот.
Много често се установява зависимост между инфаркта и увеличената консумация на мазнини от животински произход, което води до образуването на атероматозни плаки в артериите.Според някои съвременни изследвания повишените стойности на триглицеридите са по-опасни за състоянието на кръвоносните съдове, отколкото холестерола.
Най-нови проучвания свидетелстват за ролята на готварската сол за развитието на атеросклерозата.
Известно е, че тя повишава артериалното налягане поради задръжката на течности в организма. Смущенията във въглехидратната обмяна са също фактор, който благоприятства появата на сърдечни заболявания. В подкрепа на това се сочи по-голямата заболеваемост от инфаркт у диабетици.
Наднорменото телесно тегло се смята за изключително важно при развитието на атеросклероза и изобщо на такава на съдовете на сърцето. Затлъстяването в резултат от обилно хранене често се съпровожда с повишени стойности не само на холестерола, но и на триглицеридите. Има данни, че рискът от сърдечен инфаркт при хора с наднормено тегло е с 50% по-голям, отколкото при лица с нормално тегло. У повечето лекари е залегнало убеждението, че от коронарна тромбоза по-често страдат хора, които водят заседнал живот. Недостатъчната физическа активност е предпоставка за затлъстяване, а оттам - и за опасност от сърдечно страдание.
Известно е, че никотинът причинява спазъм и силно токсично действие върху кръвоносните съдове. Анкета на 200 000 болни от миокарден инфаркт установява, че колкото по-млади са заболелите, толкова по-често сред тях се откриват пушачи. Сред пушачите на възраст около 50-59 години нивото на холестерола е значително по-високо в сравнение с непушачите от същата възрастова група. Съчетаването на различни фактори - например пушене плюс затлъстяване или затлъстяване плюс хипертония, увеличава многократно риска от инфаркт.
Борбата срещу сърдечния инфаркт е борба за увеличаване на продължителността на живота на човека и на неговата трудоспособност. Най-рационалният подход за профилактиката на атеросклерозата и инфаркта се свежда до елиминиране на факторите на риска (първична профилактика) и до предотвратяване на евентуални пристъпи от стенокардия или реинфаркти (вторична профилактика). Профилактиката на коронарната тромбоза е комплексна. Тя до голяма степен е сходна с профилактиката на основното страдание, което я причинява, а именно - атеросклерозата. В този аспект физическата активност на човека има съществено значение. Спортът, екскурзиите сред природата, леката физическа работа са важни най-вече за хората над 40 години, които са по-застрашени от инфаркт.
Нискокалоричната храна, подходящата двигателна активност и отказът от тютюнопушене си остават най-важните средства за профилактика на заболяването.
Системното преяждане способства за образуване на атероматозни плаки. Прекомерната употреба на въглехидрати също предразполага към развитие на атеросклероза - поради образуването на триглицериди в организма. Намаляването на калоричността на храната до 1000 ккал дневно в продължение на 1-2 месеца, едновременно с пълния отказ от мазнини от животински произход, може да намали оплакванията при явни признаци на коронарна склероза и в много случаи да предотврати надвисналата катастрофа.