Прополисът, наречен още пчелен клей, представлява смолисто вещество с тъмнозелен цвят. Това е един от най-ценните пчелни продукти. Съставен е от смоли и балсами, восък, етерични масла и цветен прашец. Съдържа и много витамини, белтъчини, масти, хормони на растежа и ензими. В прополиса са застъпени едни от най-важните за здравето микроелементи като: желязо, манган, кобалт, цинк и др. Наличието пък на цветен прашец обуславя неговото антибактериално действие.

Пчеларите много добре знаят, че пчелите убиват случайно попадналите в кошера животни, като след това ги облепват със специално вещество от клей, в резултат на което труповете на животните остават мумифицирани в продължение на години. Предполага се, че прополисът е продукт от жизнедеятелността на пчелите - остатък от преработката на цветния прашец, обогатен с ензими и биопродукти от стомашния сок на пчелите, включително и слузни вещества от цветния прашец.

Антибактериалното действие на прополиса било известно още в началото на миналия век, но окончателно е доказано през 1948 г. от В. Кивалкина, която установява извънредно широкия антибактериален спектър на прополиса както спрямо грам положителни, така и спрямо грам отрицателни бактерии (стафилококи, стрептококи, ешерихия коли, псеудомонас и др.).

Противовирусното действие на прополиса е също известно, и по-специално - срещу вируса на грипа и на херпес симплекс. Макар и по-слабо, прополисът притежава и противогъбично действие. Интерес представлява голямата му устойчивост срещу високи температури. Така че при термична обработка на пчелния клей неговата биологична активност се запазва.

Имуностимулиращото действие на прополиса е потвърдено не само експериментално, но и клинико-лабораторно: той увеличава фагоцитната и комплементарната активност, повишава количеството пропердин в кръвта. Засилва синтезата на антитела - аглутинини, преципитини, повишава съдържанието на гама-глобулиновата фракция в серума. По такъв начин той активира функцията на различни защитни механизма на организма.

Регенеративното действие на прополиса върху тъканите и особено върху костите, нервите и мускулите е силно изразено. Той спомага за гранулацията и епителизацията на мъчно заздравяващи рани, на наранени лигавици, каквато е лигавицата при язвена болест. Влияе укрепващо и върху пропускливостта на съдовата стена, намалявайки нейната чупливост. Препятства агрегацията (слепването) на тромбоцитите в съдовете и упражнява противосъсирващ ефект. Оказва изразен противовъзпалителен ефект.

Прополисът намалява повишената киселинност на стомашната секреция и успокоява болковия синдром. Усилва апетита и повишава жизнения тонус. Притежава детоксикиращо действие спрямо редица отрови, попаднали в организма. Укрепва защитните сили след тежко и продължително боледуване. Широко приложение намира при атонични рани, болни от язвена болест, включително при наличие на хеликобактер пилори, екземи, дерматомикози, гинекологични заболявания, пародонтоза, афти, отити, трахеобронхити, проктити, простатити, диабет, лъчева болест, гуша и др. Ефикасен е при дисбактериоза, т.е. поява на гъбички в червата след антибиотично лечение. Добри резултати са наблюдавани и при хронични тонзилофарингити, след тонзилектомия (отстраняване на сливиците) чрез локално приложение посредство гаргари.

В последно време в аптечната мрежа са разпространени различни форми както за вътрешно, така и за външно приложение. Освен това са създадени различни комбинации на базата на прополис с други растителни екстракти с повишена фармакологична активност. Съществуват течни, таблетни и прахообразни форми за приемане през устата и мехлеми за локално приложение. Прополисът практически е безвреден, освен в случаите на свръхчувствителност от страна на пациента.