Вируси и локални инфекции причиняват полиневрити
Полиневропатията представлява възпалително заболяване на периферната нервна система. При него могат да бъдат увредени коренчетата на нерва, непосредствено след излизането им от гръбначния мозък (радикулити) ...
Помага ли солената вода при синузит
Специалистите не препоръчват самолечение на синузита, а посещение при лекар ...
Cливиците представляват лимфоидна тъкан с набраздена повърхност. Набраздяванията, които са различни по дълбочина, се наричат крипти. Биологичната роля на сливиците, както и на другите лимфоидни органи, е да произвеждат антитела, които участват в имунната защита на организма, необходима за борба с болестотворните микроорганизми.
Ангината е остро възпаление на гърлото, най-вече на небните сливици и на околната тъкан. В зависимост от причинителите и симптомите, с които протичат, се разграничават няколко основни вида ангини.
При гнойните ангини зачервените и оточни сливици са покрити с гноен, бяло-жълтеникав секрет, който като че ли излиза от криптите на сливиците и се разпростира само в техните граници. Гнойната ангина невинаги обхваща и двете сливици - тя може да бъде и едностранна. Гнойният секрет не е прилепнал здраво към подлежащата лигавица, обхваната от болестния процес, и може лесно да се отлепи с шпатула.
За разлика от катаралните ангини, гнойните протичат по-тежко. Те започват остро, със значително повишаване на температурата, главоболие и общо неразположение. Освен силните болки в гърлото, се появява и неприятен дъх от устата, а намиращите се в съседство шийни и подчелюстни лимфни възли се увеличават и стават болезнени.
Сред най-честите причинители на гнойни ангини спадат стафилококите, пневмококите, стрептококите и други бактерии. Особено опасна, поради възможните усложнения от страна на сърцето, бъбреците и ставите, може да бъде стрептококовата гнойна ангина. Ето защо при гнойна ангина задължително веднага трябва да се потърси консултация с лекар. Ако изследването на гнойния секрет покаже, че ангината е причинена от стрептококи, се назначава антибиотична терапия, а хомеопатичните медикаменти я допълват успешно и намаляват нейните странични действия. В останалите случаи на гнойна ангина антибиотичното лечение може да бъде избегнато и лечението да се проведе само с хомеопатия.
Нежната медицина съпровожда антибиотичната терапия, когато е установена стрептококова инфекция. В останалите случаи лекарствата се предписват според конкретната проява на болестта.
