Неволното изпускане на урина при свръхактивен пикочен мехур

Неволното изпускане на урина при свръхактивен пикочен мехур

Често получавате внезапен и силен позив за уриниране и едва дотичвате до тоалетната. Понякога не успявате да стигнете и се изпускате неволно. Това са симптоми на т.нар. свръхактивен пикочен мехур. Друг симптом е честото уриниране, включително нощем. Нормално е човек да посещава тоалетната 8 пъти в денонощие.

Допреди няколко години за свръхактивния пикочен мехур изобщо не се говореше. А той се оказва изключително разпространен. По данни от 2007 г. честотата му варира между 12% и 17% от населението над 40 години, което означава, че е по-често срещан от социално значими заболявания като диабета и астмата, съгласно данните от статистиката.

В света от това деликатно страдание са засегнати 100 млн. души, от които 22 млн. са в Европа. В България разпространението му е същото, както е навсякъде - и в ЕС, и в САЩ. Честотата нараства, но това се дължи на по-добрата диагностика, която е възможна благодарение на развитието на медицината, на по-големите познания за физиологията на рецепторите в пикочния мехур. Това - от една страна. От друга страна, вече все по-често се говори и пише по този проблем, хората стават все по-разкрепостени и в резултат все повече преодоляват неудобството си и търсят помощ.

От свръхактивен пикочен мехур страдат и двата пола, но той се среща по-често при нежния пол - поради анатомо-физиологични различия в уретрата. При жените тя е много по-къса - 4 см, отколкото при мъжете - 18 см. Освен това уретрата при жените е права, докато при мъжете има извивки. Поради късата и права уретра при жените за задържането на урината се разчита единствено на сфинктерния (затварящия) апарат на пикочния мехур. И когато поради някаква причина той се увреди или се наруши функционалното му състояние, неговата реактивност, вече има проблем със задържането на урината.

Като причина за свръхактивен пикочен мехур се сочи разстройство на инервацията (предаването на нервните импулси) на мускула на пикочния мехур (детрузор) или засягане на нервите и на самия мускул. Състоянието може да е следствие от родови травми, както и от други травми, например от катастрофи, когато се нарушава или прекъсва инервацията на долната половина на тялото. То се получава понякога в резултат на прекарани хирургични интервенции - на простатата при мъжете, гинекологични операции при жените и др.

До неудържима потребност от уриниране може да доведат урологични и влагалищни инфекции - цистит, простатит, уретрит и пр. Може да я причинят тумори и камъни в пикочния мехур, задръжка на урината, полиурия, функционално разстройство на микцията (уринирането)... Свръхактивен пикочен мехур може да се развие при някои неврологични заболявания (инсулт, Паркинсонова болест и болест на Алцхаймер, множествена склероза), както и при психични заболявания.

При кого да потърси помощ човек с този проблем? С него се занимават уролози и акушер-гинеколози. Ако човек установи, че има симптоми на свръхактивен пикочен мехур или въобще нещо с уринирането не е наред, трябва да отиде при личния си лекар, който по своя преценка ще му издаде направление за специалист.

Лечението включва различни методи. То започва с препоръки за поведенческа терапия на пациента, например да внимава да не му изстиват краката, а също и кръстът - това е важно, защото от студа пикочният мехур се свива. Човек, който има свръхактивен пикочен мехур, трябва да придобие и някои превантивни навици: преди да излезе от дома или офиса, да посети тоалетната; когато ходи някъде, трябва да разбере къде има тоалетна, за да не изпадне в неудобна ситуация. Възрастните хора, които са трудноподвижни, трябва да бъдат настанени в помещения, намиращи се по-близо до тоалетната, за да не създават неудобство на близките си, когато ходят по малка нужда. Обръща се внимание и върху облеклото: не е желателно пациентите да носят дънки или панталони с копчета, защото има риск да не успеят да ги разкопчаят навреме и да се изпуснат.

Една от целите на лечението е да се тренира пикочният мехур, за да се увеличи капацитетът му, така че да може да поема повече урина - не 50 мл, а 100-150-200 мл. По този начин се постига и удължаване на интервалите от едното до другото уриниране. За целта човек трябва да си наложи да забави малко посещението на тоалетната. Примерно ако ходи до нея на 1 час, да постиска още 10 минути. Следващия път пък да изчака 12 минути. И т.н. Това е характерен тип поведенческа терапия, чиято ефикасност е научно доказана, подчертава проф. Цветков. След такова трениране на пикочния мехур интервалът на уриниране от 50-60 минути може да се увеличи до 2-3 часа.

В лечението се включва и физиотерапия - специални физически упражнения за укрепване на мускулите на тазовото дъно. За тях също е безспорно установено, че въздействат благоприятно, тъй като спомагат за стягане на отпуснатите мускули на пикочния мехур.

В основата на лечението са медикаментите. На първо място се използват антихолинергични препарати, които влияят върху антимускариновата активност - предаването на нервните импулси на мускулите. През последните години се появиха такива медикаменти с по-добра поносимост и с по-широко въздействие върху пикочния мехур, като оказват релаксиращо действие върху гладкомускулните тъкани. По-новите препарати са с по-висока ефективност, действат само на пикочния мехур и нямат странични действия. При мъжете лечението на свръхактивния пикочен мехур може да се съчетае с медикаменти за увеличена простата (аденом).

Понякога са изписват и антидепресанти, ако се установи, че в основата стои психичен проблем. Доказано е например, че депресията може да доведе до свръхактивен пикочен мехур. Всички медикаменти обаче трябва да бъдат предписани от лекар.

По преценка на лекуващия лекар може да се приложи електрическа или магнитна стимулация на пикочния мехур, които също имат добър ефект.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние