Хромотерапията (от гр. hroma цвят) е медицинско направление, което използва въздействието на цветовата гама върху психоемоционалното състояние на хората. Още от времето на палеолита човекът се е стремял към съзвучие със заобикалящия го свят, защото това е означавало оцеляване, но и хармония, която носи удоволствие.

Скални рисунки от този период сочат, че на всяко нещо от заобикалящата го действителност той придавал някакъв енергетичен код, който е бил "преведен" в определен цвят. Топлото било обозначавано с червено, могъщото - с жълто, загадъчното - със зелено, мъртвото и страшното - с черно, студеното - със синьо.

Но днес много малко хора се замислят за "езика на цветовете". А той е прозрачен и истинен. Цветът е и движение, а липсата на цвят застой. Да харесваш един цвят, означава да харесваш едно движение. Отхвърлянето на даден цвят отрича и движението, с което е бил енергетично свързан. Ние живеем в и чрез цвета.

Оказва се, че това, в което вярваме и твърдим, че е "наш особен вкус", е плод на проекция - отхвърляне или приемане на един енергетичен символизъм. В началото на 70-те години проф. В. Бернаскони започва да изследва цветовете и тяхното значение при растенията и животните. Многобройните експерименти показали, че топлите цветове стимулират растежа, движението "към света", предизвикват в организма състояние на възбуда.

А студените цветове забавят растежа, възпрепятстват движението "към света" и улесняват парасимпатиковото действие. Но за разлика от другите живи организми, у човека цветът провокира и определено преживяване. Учените стигат до извода, че ние реагираме по различен начин на цвета в зависимост от особеностите на своя характер. Определено светлинно лъчение предизвиква желания физиологичен ефект, но, от друга страна, ефектът е възпрепятстван от индивидуалния отговор на това цветово лъчение.

Например индивиди с преобладаващи мазохистични черти в характера си несъзнателно сами възпрепятстват релаксирането, което студените лъчения предизвикват, сякаш се страхуват да се отпуснат. Редица допълнителни изследвания дават основание да се направят следните изводи за характера и връзката му с цветовете: шизоиден - черно; орален - синьо; садомазохистичен - червено; психопатен - жълто; ригиден - зелено.

С подходящо светлинно облъчване - т. нар. хромотерапия, могат да бъдат повлияни състояния на еуфоричност и маниакалност, меланхолия и депресия, превъзбуда на системата или пък енергийно пренатоварване. Най-популярната хромотерапевтична процедурает. нар."цветна баня". При нея тялото на пациента се облъчва с определен цвят, в зависимост от дисхармонията, която се разкрива.

При избора на светлината терапевтът трябва да установи на какъв терен се заражда смущението: при топъл терен виолетово и синьо лъчение; студен - жълто и червено; неутрален - зелено лъчение. При депресия облъчването е с червена светлина; при тревожност - със синя; при висока температура - с виолетова и т.н. Друг способ в хромотерапията е т. нар. "глобално облъчване" - едновременното облъчване с различни цветове на различни зони от тялото. Този метод е за предпочитане при широкообхватните биопатии, т. е. когато болестта се отразява на целия организъм с редуването на топли и студени участъци. В т. нар. "хромопунктура", създадена като "спешна" хромотерапевтична техника, се работи върху отделни "полета".

В основата на избора на полетата за въздействие са залегнали и познания от акопунктурата, шиацу, лазертерапия, рефлексология и др.