През последните години понятието human papillomavirus (HPV) - човешки папилома вирус, излезе от медицинската литература и доби широка популярност. У нас се проведоха редица профилактични кампании и се разпространи подробна информация за ваксината, предпазваща от най-често срещаните типове на човешкия папиломен вирус.

Една от сериозните причини за фокусиране на вниманието върху HPV е, че някои негови разновидности причиняват рак на шийката на матката. Известни са над 200 вида HPV. Към тях спадат и причинителите на кокошия трън и обикновените брадавици, които се появяват по ръцете. Типовете HPV, предавани по полов път, се заселват в кожата на пениса, вулвата, ануса и скротума. В зависимост от способността на отделните типове да предизвикват рак, те се делят на нискорискови и високорискови. Германският лекар Харалд цур Хаузен откри връзката между HPV и рака на маточната шийка и това му донесе през 2008 година Нобеловата награда за медицина. Типовете 16 и 18 на HPV причиняват в 80% от случаите рак на маточната шийка, затова срещу тях са изработени ваксини.

Човешкият папилома вирус освен рак на шийката на матката причинява и рак на гърлото, как става заразяването и как да се предпазим

Внимавайте при избора на сексуален партньор. Вирусът HPV се пренася най-вече по полов път.

Специалисти по акушерство и гинекология съобщават тревожните статистически данни - 600 жени по света умират всекидневно от това заболяване. У нас от рак на маточната шийка през 2007 година са заболели 29 жени на всеки 10 000. В някакъв етап от живота между 35-55-годишна възраст 8 от всеки 10 жени се заразяват от HPV (човешки папилома вирус).

Наличието на вирус в организма обаче не означава разболяване от рак.

Най-честото инфектиране с HPV става във възрастта 20-25 години, като понижение се наблюдава около и след 30-те. Вирусът се предава при сексуален контакт със заразен партньор, по-точно чрез вагинален, орален и анален секс. Кондиломите (разрастване на лигавицата, доброкачествен тумор) понякога се развиват доста бързо (3 седмици до 6 месеца след половия контакт), но това може да се случи и след години. Заразяването е възможно дори при интимни ласки (при допир на кожа с кожа). По-рядко вирусът се предава по битов път.

Ако бременна жена е инфектирана с HPV, тя може да зарази бебето при раждането му. При новородени са описани кондиломи в гърлото и носоглътката. Проявяват се между 2-ата и 5-ата годинка на детето с признаци на асматичен бронхит. Диагнозата и лечението се поставят от специалист по уши, нос и гърло. Папиломи на гласните връзки, които впоследствие стават злокачествени (рак), могат да се причинят и при орален секс със заразен партньор. Състоянието се проявява клинично с пресипнал глас.

Ракът на маточната шийка протича безсимптомно. Така е при близо 80% от случаите. На практика това означава, че заразените не знаят за своята инфекция и продължават да предават вируса на своите сексуални партньори. Понякога се появяват признаци, които сигнализират за болестта. Такива са т.нар. контактно кървене (след секс) и бялото течение, което е един от най-честите симптоми в гинекологията. Трябва да се има предвид, че болката е късен симптом. Методите на диагностика включват цитологично изследване (цитонамазка, ПАП-тест) и изследване за наличието на HPV, като чувствителността на двата метода дават резултат до 93%. Провежда се и колпоскопия - безболезнен и неинвазивен оптичен метод за откриване на изменения на маточната шийка. Биопсия се прави при откриване на съмнителни участъци, като се взема тъкан от повърхността им. Това е "златният" стандарт за диагностициране на предраковите състояния на рак на маточната шийка, отбелязват специалистите.

Откриването на заболяването в ранните му стадии и лечението на преканцерозите е приоритет на акушеро-гинекологичните болници. Терапевтичният подход се определя в зависимост от степента (лека, умерена, тежка) на състоянието. В ранния стадий на рака се прилагат лазерна терапия, криотерапия (минимално инвазивно лечение, което използва "замразяването" за унищожаване на раковите клетки), конизация (изрязване на част от маточната шийка във формата на конус), диатермокоагулация (унищожаване на засегнатата тъкан със специален ток или лазер) и др. При доказан инвазивен рак терапевтичните мерки се вземат в зависимост от конкретния случай, който се определя от няколко специалисти (онкокомисия). Най-общо казано, лечението се свежда до лъчетерапия и химиотерапия.