Oще от древността медът е използван в Египет за лечение на сърдечни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания, както и за балсамиране на жреци и знатни хора. Оттам е пренесен в Древна Гърция и в други страни на континента.

Медът съдържа главно въглехидрати (95%) като глюкоза, фруктоза, декстроза, захароза, белтъчни вещества, ферменти и витамини В1, В2, С, Е и К. Микроелементите в меда са в изобилие: калций, никел, фосфор, желязо, сяра, йод, манган, силиций, както и флавоноидите. Етеричните масла и смолистите му субстанции имат изключително важно значение за здравето.

Сладкият еликсир се оползотворява 100% от организма, като стимулира кръвообразуването и повишава устойчивостта към различни заболявания. Съдържащите се в него въглехидрати са лесно усвоими. Белтъчините играят ролята на градивен материал и участват в синтеза на различните хормони и ензими, които подпомагат храносмилането. Витамините и минералните вещества регулират дейността на нервната система и улесняват обмяната на веществата.

Благодарение на антибактериалните си свойства медът потиска жизнедеятелността на множество грам положителни и грам отрицателни бактерии и гъбички.

Антиоксидантното му действие се изразява в подпомагане на изхвърлянето на отровните вещества от организма и намаляване на страничните ефекти на медикаментите. Пчелният продукт има общоукрепващ и тонизиращ ефект - подхранва с енергия сърдечния мускул и скелетната мускулатура, подпомага функциите на черния дроб и улеснява разграждането на токсичните продукти, образувани в резултат от обмяната.

Сладкият еликсир повишава устойчивостта на организма към различни заболявания, интоксикации и радиация, както и физическата и умствена работоспособност и спомага за по-бързото възстановяване на силите при физическо натоварване. Той повлиява благоприятно стомашната микрофлора и подобрява усвояването на хранителните вещества. Стимулира процесите на регенерация на тъканите и оказва противовъзпалително въздействие.

Универсално лечебно средство, медът се прилага при сърдечно-съдови заболявания, аритмии, хипертонична болест, миокардиосклероза, анемия, стомашно-чревни заболявания и неврози. Действа благоприятно и при бронхит, фарингит, трахеит, за по-бързо заздравяване на рани в комбинация с пчелен клей, дъвка и гъша мас.

Макар и много рядко, медът може да предизвика нежелани странични ефекти. Наблюдават се алергични реакции след приемането на мед дори и в малки количества, които протичат с гадене, световъртеж, обриви и сърбеж, стомашно-чревни разстройства, а дори и с по-тежки реакции - повишена температура, задух, гърч. Реакции на свръхчувствителност са възможни и при инхалации с мед при болни от бронхиална астма или туберкулоза, както и при бронхиектазии.

Тонизираща смес от мед

Като общоукрепващо и тонизиращо средство медът се използва най-рационално в следната комбинация:

1 кг пчелен мед, сок от 3 лимона, 5 листа от индрише (нарязани), 20 бадемови ядки (смлени, може и орехови, кайсиеви), 5 ампули витамин С по 5 мл, 20 таблетки фитин (стрити на прах), 20 таблетки фолиева киселина (стрити на прах), 10 флакона жен-шен с пчелно млечице, 20 ампули алое вера, 10 ампули сарженор, 20 мл прополисов разтвор, 30 таблетки коензим Q10, 20 таблетки витамин Е от 400 мг (стрити на прах). Всички съставки се смесват и се разбъркват, за да се получи хомогенна смес. Приема се по 1 ч.л. преди хранене 3 пъти на ден с вода (сок, нектар, мляко, сироп и др). Курсът на лечение може да се повтори след 3 месеца.