Край на мита за добрата майка или как да загърбим стремежа към съвършенство, да си върнем здравия разум и да отгледаме чудесни деца.

Във връзка с възпитанието и отглеждането на деца ще ви запознаем с горчивия опит на множество съвременни жени, които в старанието си да бъдат безупречни майки се оказват на прага на отчаянието. Изследвайки заблудите им, психолози доказват защо днешните модели за "добра майка" са не само неефективни, но водят до родителски провали и семейни кризи. Естествено, че ние обичаме децата си интуитивно, но отглеждането им е умение, което се учи. Психолози и автори на наръчници за родители предлагат рационален модел за възпитание, който успява да избегне недъзите на свръхтолерантността и на деспотизма в отношението към подрастващите.

Първият мит за майчинството е, че грижата за себе си е егоистична. Майките и бащите са капитаните на семейния кораб. За да го управляват добре, те трябва да се чувстват удовлетворени. Ако родителите са щастливи, търпеливи и любящи, това задава тона на цялото семейство. И обратно - когато са раздразнителни и избухливи, и децата стават като тях. Отделя се и по-специално място на чувството за вина. Изключително глупаво и суетно е, ако пренебрегвате себе си, защото сте поставили вашия наследник на първо място.

И ето следния пример: "Да, ще отидем в парка, само да глътна две хапчета за главоболие. Не искам да пропуснеш слънчевия ден заради моя проблем". В случай че останете вкъщи, съвестта проговаря: "Ако съм добра майка, щях да изведа детето на разходка. Аз не го правя, но понеже се чувствам виновна, значи знам как трябва да постъпя и все още съм добра майка." При подобна ситуация психолозите предлагат две възможни решения: Първо, главоболието е достатъчно уважителна причина да си останете вкъщи, затова не се измъчвайте. Второ, ако неразположението ви не е достатъчна причина да не излезете навън, просто идете в парка. Който и вариант да изберете, няма да чувствате вина.

Психолозите без заобикалки поставят директно въпроса:

Как е бракът ви?

Те оспорват мита, че цялата енергия трябва да се посвети на децата. Възпитани сме, че малките са най-важни и трябва да са на първо място. Но за да може детето да развие усещане, че принадлежи към семейството, то трябва да стане негова част, а не да бъде над или под другите. Така членовете на фамилията се чувстват като брънка от едно цяло. Всеки взема и дава, дори бебето. Майките и бащите не бива да забравят, че освен родители, те са приятели и любовници. Ако ви се струва, че да си обърнете внимание с партньора, означава да ощетите децата, помислете, че така всъщност им правите добро, защото поддържате отбора силен и сплотен. Коя друга инвестиция има потенциала да ви се изплати с пълна емоционална подкрепа, разтриване на гърба и смях от сърце? Пък и да не забравяме, че изплащането на дивидентите продължава цял живот. Това е добра възвращаемост!

Разбира се, успешният брак не е лишен и от конфликти. Много е важно как ги разрешавате. Чудесен пример е отворената дискусия, в която чрез уважение се стига до решение, приемливо за всички страни. Детето вижда, че мама и тате понякога са ядосани, но те решават проблемите си и продължават да се обичат. Ето това е ефективно родителство. Според експертите взаимоотношенията между възрастните в семейството служат на детето като пътеводител за начина, по който хората общуват. Да сте емоционално устойчиви и да поддържате връзка с партньора, основана на любов и уважение, е най-доброто за вашия наследник.

Животът е състезание и ако не отгледам конкурентно дете, то ще бъде задминато от другите. Затова искам най-доброто образование за него,

споделят много родители. Специалистите признават, че не минава седмица, без да и се наложи да развенчава този мит. Според тях конкурентното дете се води от погрешното убеждение, че трябва да е най-доброто, вместо да дава най-доброто от себе си. То влага време и енергия, за да се концентрира върху начина, по който се справя, а не върху самата задача. Обяснете му, че е нормално да допуска грешки. Окуражете го да продължи да учи и да преследва мечтите си, защото единственият начин от чирак да станеш майстор е да минеш през грешките.

Много често родителите питат: трябва ли да помагат на детето, когато среща трудности в овладяването на знания, или е по-добре да го оставят да се справя само. Експертите са на мнение, че майката и бащата имат роля в образователния процес.

Уверете малкия ученик, че ще му помагате за уроците, но няма да вършите работата вместо него.

Не бива да се превръщате в заложници на домашните: "С радост ще ти обясня нещо, което не разбираш, но няма да стоя при теб през цялото време, защото имам работа. Ела да ме попиташ, ако имаш въпроси". Отбелязвайте положените усилия и напредъка, но не преследвайте съвършенството. В грешките откривайте възможности: Виждам, че си разочарован от оценката на теста. Изглежда си наясно какво трябва да направиш, за да получиш по-висока? Сигурна съм, че ще успееш. Кажи, ако мога да ти помогна". Също така проявявайте жив интерес към изучавания в училище материал, но без да досаждате и да шпионирате. Не пропускайте родителска среща, посещавайте училищните тържества и при възможност станете член на училищното настоятелство.