У малкото дете е заложен стремежът да изследва и опознава околния свят. Когато то излива вода на пода или изравя пръст от саксията, неговата цел не е да направи беля и да ядоса родителите си, а да види какво ще се получи.

Между 3 и 5 години момичетата и момчетата са като биологичен завод. Те поглъщат суровини под формата на храна и произвеждат огромно количество енергия, обясняват психолозите. Ако родителите вземат предвид този факт, лесно ще си обяснят защо техният наследник не се спира на едно място, постоянно иска да тича, да се катери, да скача. Много често действията са съпътствани от викове, падания и частични поражения. За да може детето да освобождава физическата си енергия, необходимо е да отделите време за разходки и занимания навън и да осигурите пространство за игри у дома. Така ще създадете условия за нормално развитие на мускулната му координация и ще премахнете опасността от изразходване на силите по неподходящ начин.

В някои случаи белите и трудно контролируемото поведение са зов за внимание, твърдят психолозите. Този механизъм работи безотказно и в по-късна възраст. На 5-7 години хлапетата имат особена нужда от любов, внимание, разбиране. Когато тяхната потребност не е задоволена, те правят всичко възможно, за да насочат фокуса към себе си, било то и с неприемливо държание. Някои родители споделят, че навън, в детската градина или в училище детето спазва правилата и се държи добре, но вкъщи сякаш става друг човек, направо пощурява и реагира бурно на всяка забрана. Специалистите обясняват, че в детската градина малките момичета и момчета се учат да се вписват в изискванията на средата и този процес продължава през първата училищна година. Възпитателите и преподавателите представляват голям авторитет и затова децата са послушни и сдържани в тяхно присъствие.

У дома обаче малкият човек освобождава напрежението. Когато възрастните изгубят контрол над ситуацията, това е двоен успех за детето. В такива моменти родителите трябва да се овладеят, да погледнат "отстрани" и да реагират хладнокръвно. Психолозите съветват да се държите така, сякаш не обръщате внимание на провокативното поведение. Разбира се, незабелязано следете детето и се намесете при евентуална опасност да се нарани. Когато номерът на палавника не мине, възможно е симптомите да се засилят. Но това ще е временно, ако успеете да устоите на изпитанието. Детето само ще разбере, че така няма да осъществи желанията си. Експертите акцентират на следното: след отшумяването на всяка криза разговаряйте с вашия наследник, питайте го как се чувства и какво иска да постигне.

В обратния случай, когато детето се държи неприемливо в училище или в градината, причините трябва да се търсят в семейството. Възможно е да има напрежение у дома, което то усеща и на което реагира. Ако съществуват проблеми във взаимоотношенията с партньора, постарайте се да ги разрешите или поне да предпазите детето от тях. Друга причина за по-буйно поведение са трудности в общуването с връстници. Обсъдете ги заедно и помогнете за тяхното преодоляване.