Общуване между родители и учителите
Много е трудно да се говори с тийнейджър, когато се налага да общувате с негови преподаватели ...
Галеното име не бива да измества собственото
Някои психолози твърдят, че назовавайки детето си по определен начин, вие програмирате поведението му. ...
Децата още в ранна възраст осъзнават силата на думите и понякога я използват недобронамерено. Подигравките са едно от техните оръжия, когато искат да обидят някого или да не го допуснат в определена група.
Ако вашият син или дъщеря стане обект на подобни словесни атаки, трябва да го научите как да се справя с тях. Но преди това покажете разбиране към чувствата му. Обяснете, че подиграването е неприемливо поведение, което издава лошо възпитание. Нека детето разбeре, че то не може да контролира казаното от другите, но от него зависи как ще реагира. Посъветвайте го да не обръща внимание на обидните думи, защото дразнителят очаква ответна реакция. Огорчението, сълзите и гневът само ще покажат на подигравчията, че е постигнал целта си. Ако засегнатото дете запази спокойствие, другото няма да се почувства по-силно. Този начин за справяне обаче изисква по-голяма зрелост и в повечето случаи е труднопостижим за малките. Затова може да посъветвате детето си да избягва общуването със съученици, които се държат грубо, и да предпочита компанията на такива, с които се чувства добре. В случай че и това не помогне, поговорете с възпитателя или с класния ръководител.
Как да постъпите, ако вашият син или дъщеря е в ролята на присмехулник? Спокойно обяснете, че използването на обидни думи дълбоко наранява. Попитайте го как би се чувствал на мястото на засегнатото дете. Кажете му, че е нормално да забележи, когато някой изглежда по-различно, но не е хубаво да го коментира публично. Освен това външният вид не е най-важното нещо. Дайте примери с известни личности, които впечатляват с нестандартна външност или странни привички, но са постигнали големи успехи. Ако подигравките са насочени към другото дете в семейството, помислете дали отделяте достатъчно внимание на вашия присмехулник. Вдъхнете му увереност и го накарайте да се чувства по-значим в семейството, като му възложите отговорности според възрастта.
Ревизирайте и собственото си поведение. Понякога родителите си мислят, че ще развият чувството за хумор у детето, ако се шегуват с него и неговите качества. Но когато то не реагира добре, значи е засегнато. Това подсказва, че възрастните трябва да са по-деликатни. Психолозите напомнят, че никога не бива да се шегувате с неща, от които детето се страхува. Така само ще го накарате да се срамува. За да не го поставяте в неудобно положение, избягвайте да го наричате с галени имена пред приятелите му.
