Детската церебрална парализа е заболяване на развиващия се мозък на новороденото. То се дължи на неразвитие и/или увреда на мозъка, настъпило по време на бременността, раждането или в първите 30 дни след раждането. Обикновено са засегнати в различна степен различни сфери от неговата дейност - координацията на движенията и позата на тялото, фината моторика, говорът, интелектът, възприятията, емоциите. Понякога състоянието се комбинира с епилепсия, слепота, глухота и други отклонения. От детска церебрална парализа са засегнати всеки две от хиляда новородени, като с развитието на медицината този процент нараства поради намаляването на смъртността при раждането.

Факторите, които причиняват детска церебрална парализа по време на бременността, могат да бъдат заболявания от страна на майката - диабет, сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания, вътреутробни инфекции, токсични въздействия, кръвна несъвместимост на родителите и други. Всички тези причини обаче действат по един и същи начин, като предизвикват дефектно мозъчно съзряване. Детска церебрална парализа може да бъде причинена и от травма по време на раждането - увита пъпна връв, раждане чрез форцепс, задушаване вследствие на външни фактори (асфиксия). При новородените бебета заболяването може да се развие вследствие на удар, отравяне или от задавяне с дребен предмет. Голям процент от недоносените бебета развиват детска церебрална парализа поради непълното си мозъчно развитие.

При новороденото е много трудно да бъдат забелязани неврологични изменения. Затова най-ранното диагностициране на детската церебрална парализа може да се направи след навършването на година и половина. Обикновено бебето изглежда леко некоординирано и изпитва затруднения в сученето, а сядането, пълзенето, лазенето, прохождането и проговарянето настъпват по-късно и с по-голяма трудност.

Диагнозата се поставя чрез комплексно изследване - неврологично, психологично, логопедично. То локализира увредата, елиминира възможността за прогресивен характер на състоянието и доказва необходимостта от лечение и интервенция на нейните вторични състояния, които могат да се променят във времето. Мозъчното увреждане при детска церебрална парализа е свързано най-често с нарушаване на функциите на моторните центрове в мозъка. Локализацията на увреждането определя формите на заболяването и съответната частична или пълна загуба на функции.

До 18-месечна възраст се говори за "рискови за церебрална парализа" новородени и кърмачета, като се използват различни термини. Те показват преходния характер на това състояние - "преходен дистоничен синдром", "централно координационно смущение" и други. В зависимост от тежестта на нарушенията и неврологичния статус, застрашеността за развитие на детска церебрална парализа при рисковия контингент бебета варира от 5% до 90% при тежките форми. Възможно най-ранната адекватна интервенция позволява до навършването на година и половина детето да "навакса" до 100% моторните, говорните и психичните показатели на развитието на своите здрави връстници. След навършването на тази възраст патологичните форми на движение, координация и равновесие се фиксират в моториката на детето, като я деформират - малко, много или напълно я блокират, като по този начин се развива картината на детската церебрална парализа.