Не ставай жертва на тормоз в училище
Независимо дали е физическо или психическо, насилието в училище е недопустимо. ...
Децата са агресивни, защото растат в агресивна среда
Те се раждат, без да познават света на възрастните. И сблъсквайки се с насилието в семейството и навън, си изработват механизми, с които да му се противопоставят, за да се съхранят ...
Когато децата у дома са на твърде различни възрасти и нямат общи интереси, те сякаш се подминават и не намират общи теми на разговор. Причините за това може да са няколко.
За да се сближат поне донякъде, през уикендите ходете всички заедно на екскурзии. Докато откриват нови места, те ще имат вълнуващи съвместни преживявания. Същата работа вършат готвенето и пазаруването.
Възможно е характерите им да са толкова различни, че да не откриват пресечна точка. В такъв случай се съобразявайте с особеностите на всяко от тях, без да му натрапвате качествата на другото.
Ревността е често срещана причина за безразличието между братя и сестри. Ако едното дете има по-висок успех, по-красиво е и има повече приятели, е нормално другото да му завиди. В този случай открийте какви таланти притежава ощетеното момиче или момче и се постарайте да ги развиете, за да повишите самочувствието му. Тогава то само ще потърси компанията на брат си или сестра си.
При всички положения трябва да преосмислите поведението си като родители. Спрете да хвалите само едното дете и да обвинявате другото. Не ги поставяйте под общ знаменател, а говорете на различни теми с всяко от тях, съобразявайки се с личните му интереси. Излизайте поотделно със сина и дъщеря си, купувайте им различни вещи, но на еднаква стойност. Така ще се почувстват като отделни личности, които нямат нужда да се съревновават.
Обърнете внимание и на привилегиите, които давате на децата си. Нормално е по-голямото да разполага с повече свобода. Това обаче не означава, че трябва да държите по-малкото плътно до вас. Постарайте се възможно най-често да го изпращате на ученически лагери и екскурзии, пускайте го навън с приятели, позволете му да избира извънкласните си занимания, за да се чувства и то свободно и самостоятелно.
Не бива винаги да сте с децата. Добре е по-често да ги оставяте насаме,
за да могат да поговорят на спокойствие. Само така момичето или момчето, което се чувства потиснато от другото, би могло да сподели притесненията си с него. Вероятно ще се окаже, че по-щастливият брат или сестра дори не подозира за проблема. Децата бързо ще го решат помежду си, без вашата намеса.
