Слънчице, Бубче, Дребчо - много родители се обръщат към децата си с подобни галени имена. Понякога те се налагат в по-широк кръг. Не са редки случаите, в които семеен приятел забравя, че собственото име на Бубето, например, е Ангелина.
Някои психолози твърдят, че назовавайки детето си по определен начин, вие програмирате поведението му. Ако го правите често, името подсъзнателно навлиза в неговите мисли и повлиява действията му.
Малкото момче, наречено Прасчо, защото често окапва дрехите си, докато се храни, може да се превърне в маниакален чистофайник в старанието си да се справи със своя недостатък. Ако го наричате Зайче заради страхливото му сърце или Костенурче заради бавните темпове на действие, има вероятност то да се затвори в себе си и да не покаже силните си страни.
Прякорът Дивчо се употребява за по-буйните момчета. Някои не само свикват с него, а дори започват да се гордеят. Това ги предразполага да възприемат себе си като лидери на училищната или кварталната банда.
Разбира се, не всяко прозвище може да влияе негативно на вашето дете. Не е без значение, че го произнасяте с нежност и обич. Важно е обаче да насочите прякора в положителна насока, за да подпомогнете развитието на добрите качества. Въпреки това специалистите съветват да не го използвате 100-процентово, когато се обръщате към детето. Редувайте го със собственото му име. В противен случай като чуе името си, то ще очаква забележка или по-сериозно скастряне.