Бащите се чувстват объркани и безсилни, когато децата им навлязат в пубертета. И почти винаги допускат 10 типови грешки.

Правите се на приятел. Често мъжете избират ролята на "добрия полицай", оставяйки съпругите си да правят забележките и да налагат ограниченията. Само че тази стратегия не е печеливша. Тийнейджърите очакват от баща си да бъде авторитет, а не техен равен. И без това си имат приятели връстници.

Най-добре е възможно най-често да спортувате, да пазарувате и да ходите на кино заедно, за да имате поводи за общуване. Не бива обаче да използвате тийнейджърски сленг, да очаквате твърде откровени признания или да се съюзявате със сина си срещу майка му под предлог, че разговаряте по мъжки.

Противоречите си. Един ден разрешавате, на другия забранявате същото нещо, без да са се променили обстоятелствата. Това не е начин да станете по-симпатичен. Напротив - тийнейджърите имат нужда от стабилни ориентири. Държат да знаят докъде се простират границите на онова, което им е позволено, дори когато се опитва да ги надскачат.

Карате ги да сбъдват вашите мечти. Това, че сте копнеели за нещо, когато сте били млади, но не сте успели да го осъществите, не означава нито че детето ви иска същото, нито че ще изпълни бляновете ви вместо вас. Ако тийнейджърът няма заложби за успехите, които сте му предначертали в спорта, изкуството или науката, има опасност сериозно да се разочарова.

По-добре поговорете със сина или дъщеря си, за да разберете какво истински го/я влече. Нека да съсредоточи усилията си върху това занимание.

Пренебрегвате промените в тялото и мисленето му. Любимото ви същество вече не е малко дете, а младеж. Всичко е различно - погледът, гласът, светоусещането и заниманията му. Особено ако имате син, вместо да превръщате в теми табу окосмяването, секса, цигарите и наркотиците, се постарайте да отговаряте на въпросите на тийнейджъра, когато ви ги задава. В противен случай ще се обърне към други, често по-неблагонадеждни съветници.

Подкупвате го. Колкото и скъпи подаръци да правите на детето си, не може да компенсирате вечното си отсъствие и липсата на грижи с нито една вещ. По-добре е да прекарвате повече време заедно и да разговаряте по всякакви въпроси. Правете му подаръци, когато има заслужени поводи за това - за високи оценки и други положителни изяви.

Игнорирате го. Няма нужда да реагирате огледално, когато тийнейджърът реши да не ви говори. В пубертета е нормално децата постепенно да се отдалечават от родителите си. Има дни, в които стават особено затворени. Но нишката между вас не бива да прекъсва - нито в този период, нито по-късно в живота.

Затова надвийте обидата си. Колкото и да ви е трудно, всеки ден се опитвайте да заговаряте юношата. Не го питайте само как е минало в училище. Може да обсъдите някое музикално течение, изпълнител, филм. Поискайте му помощ по въпрос, с който не се справяте сами - например обновяването на приложенията на смартфона ви.

Излагате го. Внимавайте как се обличате, как се държите и какво говорите пред приятелите на дъщеря си и сина си. Те държат да се представите във възможно най-добрата светлина, така че се постарайте. Избягвайте да използвате галеното име, с което ги наричате у дома, не им правете забележки, не им се подигравайте.

Държите се назидателно. Признайте пред самите себе си, че не знаете и не умеете всичко на този свят. Затова понякога приемайте, че и вие грешите. Спрете да давате заповеди на юношата за щяло и нещяло. По-добре обсъждайте належащите въпроси като равен с равен. Ако смятате, че не е прав, го надвийте със силни аргументи, не с крясъци и заплахи.

Тършувате из вещите му. Нормално е да се питате дали крие цигари или наркотици в стаята си и затова се изкушавате сами да проверите в негово отсъствие. Най-лесният начин да разберете какво става със сина или дъщеря ви е директно да попитате. Дръжте се така, сякаш имате пълно доверие на юношата. Ако е достатъчно зрял, ще ви се довери, дори да е допуснал грешка. В противен случай ще надушите, че лъже. Чак тогава може да вземате по-драстични мерки.

Забравяте своето минало. Спрете да повтаряте, че тогава времената са били други и че не е имало престъпност. А нима не изтръпвате при мисълта с колко неподходящи хора сте общували, по какви купони сте се озовавали по нощите, какви рискове сте поемали?

Опитайте се да си спомните как се е държал собственият ви баща в този период. Ако е пропуснал нещо, не повтаряйте грешките му. Ако ви е разбирал и подкрепял, го имитирайте.