Малко свобода ли даваме на детето или повече, отколкото може да понесе?
Този въпрос често занимава родителите. И с право, защото е много важен. От една страна, детето трябва да получава свобода, за да трупа свой личен опит. Но от друга, родителите обичат да поставят ограничения и да дават съвети, за да му спестят прилагането на принципа проба-грешка и произтичащите от него разочарования. Често се ядосват, че не ги е послушал и е потърсил свой начин за справяне. Всъщност детето не прави напук и не показва недоверие, просто вътрешният му порив да изпробва своите възможности е по-силен.
Давайки свобода на сина или дъщеря си, вие им позволявате да станат по-самостоятелни, гъвкави, съобразителени, зрели. Но за да извлечете ползите, трябва да я дозирате според възрастта и характера. Някои момичета и момчета по-лесно се справят сами, други се боят от отговорностите. Най-добре е в разговор с детето да уточните в какво би искало да го подкрепяте и в кои области предпочита да има повече свобода. Уверете го, че и от него зависи кога ще отпуснете юздите. Това ще го мотивира да бъде старателно и отговорно.
Този процес е двустранен, затова е важно и какви са характерите на родителите. Детето може да е активно и да се развива напълно нормално за възрастта си, но те да са много плахи. Психолозите предупреждават - колкото майката и таткото са по-предпазливи, толкова по-безпомощен е техният наследник. На практика той разполага с твърде малко възможности да се учи, да се ориентира и да преценява способностите си в различни ситуации. И кръгът се затваря, защото родителите нямат доверие в детето и не му дадат навреме необходимата свобода.
Друг вариант е, когато майката и таткото подтикват детето към активност и го въвличат в обстоятелства, които изискват смелост и борбеност, а то няма психическа готовност за това. Някои момичета и момчета са по-чувствителни и се нуждаят от повече време, за да се настроят към самостоятелни действия. Пришпорването може да има негативен ефект - блокира реакциите на детето и то не може да преодолее страховете си. За постигане на добри резултати трябва свободата да се дава постепенно и с малка лъжичка.
Има значение и поредността на детето в семейството. Първородното фокусира вниманието на родителите. Те имат големи очаквания и изисквания, влагат много грижи и за него е по-трудно да извоюва свободата си. При следващите деца майката и бащата са по-спокойни, а и вече са осъзнали несъстоятелността на някои свои страхове.
В процеса на порастване се учи не само детето, а също и родителите. Тяхната задача е да преодолеят своята несигурност и нерешителност. Ако се справят успешно, на 7-8 години ще пускат детето да играе само пред блока или в кварталната градинка, а на 10 ще му гласуват доверие да ходи без придружител на училище.