Pаните, които не зарастват за период от 8 седмици и не проявяват склонност към заздравяване, се наричат трудно зарастващи или хронични. Причините за тях са различни. Най-често срещани (над 90%) са варикозните язви, чийто произход е венозен. При тежка степен на венозна недостатъчност на крайниците се получават рани, които не зарастват с години. При проблеми с кръвообращението и лошо артериално кръвоснабдяване на крайниците също се появяват рани (артериални), най-често до пръстите на краката. Те заздравяват трудно и са най-упорити при лечение.

Понякога диабетът уврежда не само големите, а и малките кръвоносни съдове. В тези случаи говорим за диабетна ангиопатия, която води до лесно образуване на инфекция на кожата. Сред най-сериозните последствия от захарната болест е т.нар. диабетно стъпало. Дори незначителна травма на крака може да образува рана, която трудно зараства. В най-тежките случаи се стига до ампутация на стъпалото. Дългото седене или лежане в обездвижено състояние (обикновено при тежко болни хора) също причинява хронични рани (т.нар. декубитални язви). Сравнително редки са случаите, в които трудно зарастващи рани се получават вследствие на предозирана интензивност на лъчетерапия.

Лечението е комплексно, като то не е приоритет на кожния лекар, на съдовия хирург или на друг специалист. Най-напред трябва да се установят причината и произходът на проблема. Това става чрез измерване на дължината, ширината, дълбочината на раната, изчисляват се площта и обемът За всеки отделен терапевтичен стадий се използват различен вид превръзки, които подпомагат съответния оздравителен процес. Първо раната се подлага на ексудация - изчистване от бактерии и др. Вторият регенеративен етап е гранулация, след който следва епителизация, т.е зарастване.

Трудно е да се определи точно колко превръзки са необходими до затварянето на хронична рана, тъй като всеки организъм реагира индивидуално. В рамките на 2 месеца обаче, ако пациентът следва инструкциите на лекаря, резултът е налице. При варикозните рани например, освен че се слагат превръзки, болният носи и специален чорап, който поддържа определено налягане в подбедрицата, за да може кръвта да се насочва към дълбоките вени и да не се задържа в подкожието. Компресивната терапия, използвана още от Хипократ (460-377 г. пр.н.е.), показва добър ефект и това мотивира пациентите. Заздравяват дори рани, образувани преди повече от 8 години. Понякога се налага да насочим болните към оперативно лечение на варикозната болест или на артериалната недостатъчност, след което раната зараства много по-бързо.

Профилактиката включва активен двигателен режим (спорт, разходки), неизлагане на пряка слънчева светлина, избягване на топли душове. Кожата трябва да се поддържа мека с помощта на подходящи кремове, защото, когато стане суха, тя е склонна към напукване и образуване на рагади.