Рехабилитация при счупване, инфаркт и инсулт

Дата: 2015-11-16 14:10:33, от: Здравко Здравков
Рехабилитация при счупване, инфаркт и инсулт

Pехабилитация означава връщане към обичайния начин на живот и на нормалното здравословно състояние след травма или прекарано тежко заболяване.

През последните години интересът към лечебното възстановяване значително се засили и у нас. То включва пакет от процедури, които за жалост не дават бързи резултати, но пък вече постигнатите са трайни и стабилни във времето.

Рехабилитацията бива първична (ранна) и вторична (късна) - разграничават я двата етапа на терапевтичната програма. Ранната се провежда веднага след настъпилата травма или заболяване. Тя засяга първите 10-15 дни до 1 месец след заболяването. За късна фаза говорим след 3-ия месец. Рехабилитацията трябва да върви успоредно с другите терапевтични методи. Например при счупване с направена имобилизация (гипс, лунгета) пациентът трябва да се лекува от ортопед или травматолог, като паралелно се провежда рехабилитация. Ранната може да третира далечната мускулатура и далечните стави, а след свалянето на гипса да се продължи с раздвижване на засегнатия участък. Почти няма заболяване, при което да не може да се приложи рехабилитация. Изключение правят някои декомпенсаторни състояния, онкологични и автоимунни заболявания.

Правилно проведената рехабилитационна програма, съчетана с медикаментозна или друг вид терапия, може да съкрати периода на самото лечение. Става въпрос за двойно, а понякога и тройно ускорен оздравителен процес. На практика пациентът се връща по-рано и по-пълноценно към нормалния си начин на живот. От друга страна, ако не се започне провеждане на ранна рехабилитация при счупване, има риск обемът на раздвижване да е по-малък (т.е. да няма пълно възстановяване), да се получи хипотрофия на мускулатурата и лечението да се проточи дълго време.

Много е важно да се определи точно кога да започне прилагането на програмата. Работи се ръка за ръка с тесни специалисти. Именно те дават зелена светлина за началото на ранната възстановителна фаза, която може да подготви организма на болния така, че впоследствие той адекватно да посрещне връщането към нормалното състояние. При имобилизирана колянна става например се започва с работа за далечните мускули и за общия статус - кръвообращение, циркулация. След свалянето на гипса целенасочено се раздвижва самата колянна става.

След тежки състояния, като инфаркт и инсулт, пациентите не биха се възстановили напълно без правилно проведена рехабилитационна програма. Разбира се, не става дума за панацея, но е факт, че се подпомага оздравителният процес. Ранната рехабилитация започва в леглото на пациента, след това се полагат усилия за изправянето на крака и раздвижването му - първи стъпки, упражнения за периферия и др. Състоянието на болния се обсъжда от кардиолог (или невролог), физиотерапевт и кинезитерапевт. Екипът от специалисти изготвя индивидуална рехабилитационна програма, която се изпълнява стъпка по стъпка. В късната фаза, след като вече е постигнато някакво възстановяване, пациентът трябва да поддържа състоянието си, за да не допуска рецидиви (нов инфаркт, инсулт или др.)

Вторичната рехабилитация не е интензивна - провежда се 2-3 пъти седмично. Изразява се в разходки или плуване с точно определено времетраене. Тя би могла да се превърне в двигателен ритъм, който да се настани трайно в начина на живот на пациента, стига натовaрванията да бъдат добре преценени и дозирани от лекар. Съществува клинична пътека за рехабилитация на всички неврологични и ортопедични заболявания. Дават се направления и за специализираните клиники (болници за долекуване). Там терапията цялостно се завършва, след което болните получават напътствия за здравословен начин на живот в домашни условия.

Рехабилитацията се основава на съчетание от преработени естествени фактори - движение (застъпено от кинезитерапията), което е присъщо за човека; дихателни упражнения и др. Отделните компоненти обаче са съчетани в определена дозировка и това дава лечебен ефект. Рехабилитацията, комбинирана с друг вид терапия, освен че може да съкрати времето за възстановяване, може и да намали в пъти дозировката на медикаментите. Докато се провежда възстановителната програма, често се налага да се сведе приемането на лекарствата почти до минимум, а в някои случаи и напълно да се изключат. Това е много важно, като се има предвид, че медикаментите имат странични действия. Понякога рехабилитационният процес отлага във времето и дори премахва необходимостта от оперативна интервенция.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Тийнейджър

Стрес

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Инфаркт

Психотерапия

Училище

Семейство

Пикочен мехур

Диабет

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Стомах

Страх

Температура

Тумор

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Гадене

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана