Tропическите инфекциозни болести и паразитози са разпространени в страни с топъл и влажен климат в Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Някои от тях обаче могат да бъдат пренесени и в областите с умерен климат, сред които е България.

През последните години нараства броят на регистрираните внасяни тропически болести в страните от Европейския съюз, включително и у нас, поради интензивните международни връзки и засилената миграция на населението. На фона на климатичните промени се създава риск от местно предаване и разпространение в нашите страни на редица екзотични заболявания. Към България прииждат два потока от хора, които биха могли да пренасят зарази. Единият е от чужденци, идващи от ендемичните тропически държави. Вторият е от българи, които се връщат оттам.

В такъв случай възникват два вида рискове.

Първият е клиничен - това е риск за самия пациент - български гражданин, който, пребивавайки в тропическа страна, може да се зарази с причинители, срещу които няма имунитет. Последствията могат да бъдат фатални.

Вторият е епидемиологичен - съществува опасност болестта, внесена отвън, да се разпространи сред голяма част от нашето население. Затова целта на специалистите е навреме да открият носителя на опасното заболяване, за да го изолират и излекуват.

Доста разпространени са вектор преносимите паразитни заболявания, т.е. предаваните най-вече чрез кръвосмучещи насекоми. Маларията, стигнала до пандемия през периода 1855-1923 г., е най-значимата тропическа болест, като по леталитет я превъзхожда само туберкулозата. Половината от населението на земята живее в райони с ендемична малария. Тя се предизвиква от едноклетъчни микроорганизми от рода Плазмодиум. Предава се чрез ухапване от комар от вида Анофелес, който се среща и у нас. В резултат на дългогодишни контролни и ликвидационни антималарийни програми е постигнато известно ограничаване на нейното разпространение и ликвидирането.

Преносител на лайшманиозата е насекомото флеботомус. В тропическите страни са разпространени висцерална (засягаща вътрешните органи), кожна и кожно-лигавична форма на заболяването. През последните 10-15 години в България отново се появиха местни случаи на висцерална лайшманиоза - средиземноморски тип, като основното огнище е в граничещите с Гърция райони. Регистрират се по 10-12 случая на година, засегнати са предимно деца. Признаците отпадналост, безапетитие, висока температура, увеличаване на черния дроб, далака, подуване на лимфните възли, анемия. Ако не се лекува, може да завърши летално.

Ухапване от муха цеце, която е разпространена в тропичните и субтропичните области в Африка, може да причини триманозомоза (сънна болест), при която човек изпада в летаргия. Тя също може да завърши фатално.

Често към специалистите по заразни и паразитни болести се обръщат и пациенти, заразили се с чревни паразитози при пребиваване в ендемични страни - аскаридоза, амебиаза, ламблиоза, криптоспоридиоза, бластоцистоза, трихоцефалоза, анкилостомидоза, описторхоза, шистозомоза. Заразяването става чрез поглъщане на яйца и цисти от чревни паразити, попаднали върху замърсени ръце, плодове и зеленчуци, пръст, както и при пиене на инфектирана вода. Диагнозата се поставя чрез намирането на паразитите или на техните яйца и цисти в изпражненията или серологично. Засега не съществува ваксина срещу нито една паразитоза.

Възможно е в екзотичните страни човек да хване и коремен тиф. Той се лекува с антибиотици. Може да бъде избегнат и чрез прилагане на противотифна ваксина.

Макар че обикновено хепатит А не протича тежко, рискът от него също не е за пренебрегване.

Не бива обаче хората да се страхуват да пътувате по света. Задължително преди това обаче се консултирайте с квалифициран специалист, който да ви обясни как да се предпазите от заболявания. След завръщане от пътуването, ако се появят оплаквания, особено температура и диария, незабавно потърсете помощта на общопрактикуващия лекар и на паразитолог и инфекционист.