Mултиплената (множествената) склероза е прогресивно автоимунно заболяване, при което имунната система на организма унищожава миелиновата обвивка на собствените нервни влакна. По този начин се възпрепятства комуникацията между мозъка и останалите части на тялото, което води до саморазрушаване на нервни клетки. Този процес е необратим.Заболяването може да се прояви във всяка възраст, но най-често началото е между 20 и 40 години и се среща по-често при жени.

Симптомите на множествената склероза са:

сковаване или слабост в един или повече крайници, което обикновено е едностранно или в долната половина на тялото; частична или пълна загуба на зрение, обикновено на едното око, често придружено с болка по време на движение на очите; двойно или замъглено виждане; изтръпване или болки в различни части на тялото; усещане за "токов удар" при движение на главата; тремор, липса на координация или нестабилна походка; умора; световъртеж.

Диагнозата "Множествена склероза" се поставя, след като се направят няколко вида изследвания.

Засега няма кръвен тест за доказване на заболяването, но се работи много по този въпрос. Кръвните изследвания са важни, за да се отхвърлят други заболявания с подобни на множествената склероза симптоми, като Лаймската болест, СПИН и някои генетични болести, даващи колагено-васкуларен дефицит (заболяване на стената на кръвоносните съдове).

С лумбална пункция се търси повишена имунна активност на ликворната течност - тестът е с чувствителност до 90%. А с помощта на ядрено-магнитния резонанс се откриват лезии в главния и в гръбначния мозък, характерни за множествената склероза. Диагнозата се поставя при наличие на най-малко два релапса (епизоди на проява на симптомите). Те трябва да са на времево "разстояние" най-малко един месец един от друг. Също така е задължително да има повече от една лезия в главния или в гръбначния мозък.

Лечението обикновено се насочва към комбинации от методи, които повлияват автоимунния отговор и редуцират симптомите. Към медикаментозното лечение спада приложението на кортикостероиди, които намаляват възпалението по време на релапсите. Интерфероните, като бетасерон, авонекс и много други, забавят влошаването на симптомите. Те трябва да се използват внимателно, тъй като могат да увредят черния дроб. С глатирамер (копаксон) се блокират опитите на имунната система да атакува миелина. Натализумабът(тисабри) пречи на причиняващата увреда имунна клетка да преминава от кръвния ток в гръбначния или в главния мозък. Този вид лечение се прилага само при хора, които са резистентни на другите видове терапия.

В напреднал стадий на множествена склероза се използва митоксантрон (новантрон), който по своята природа е имуносупресор. При пациенти с отрицателен отговор на венозно приложените кортикостероиди се прилага плазмофореза - метод, който прилича на диализата. Той помага в борбата с тежките симптоми на множествената склероза.

Болните трябва да си почиват често, защото умората е обичаен симптом, който ги кара да се чувстват отпаднали.

Всекидневните аеробни упражнения са от полза при лека и средна степен на заболяването. Спортът подобрява мускулния тонус, баланса и координацията, помага и за справяне с депресията. Трябва да се внимава с горещините, защото те влошават състоянието на болни от множествена склероза. Добре балансираната диета е особено полезна за регулация на имунната система. Благотворно въздействие имат акупунктурата, китайският чай и китайският масаж.

Ако множествената склероза пречи на болния да върши обичайните си задачи и да се наслаждава на хобитата си, той трябва да се обърне към психотерапевт, за да получи съвети как да преодолее тези трудности и да се избави от периодите на депресия.