През последните години темата за синуита е много дискутирана сред медицинската общност. Доста често диагнозата се поставя с лека ръка и се предписват ненужни антибиотици. Правилното наименование на възпалението на околоносните кухини е "синуит" (лат. sinuitis), а не "синузит".

Околоносните кухини са по двойки и се делят на две групи - предна и задна. Към предната спадат максиларните синуси - те се намират в горната челюст, в ямки от двете страни на носа. Фронталните синуси са разположени в основата на челото. Задната група синуси включва етмоидалните - зад основата на носа, и сфеноидалните, които са зад очите, в основата на черепа. Физиологичното значение на околоносните кухини е да затоплят преминаващия през носната кухина въздух и да играят ролята на резонатори. При здравите хора в тях липсват вируси и бактерии. Но тъй като са постлани с лигавица, която се свързва с тази на носната кухина, е възможно възпалителни процеси да се предават в едната или в другата посока.

Симптомите на синуита, който може да бъде едностранен или двустранен, най-често са напрежение и тежест в главата, главоболие, запушен нос, повишена телесна температура, липса на апетит, нарушено обоняние, отпадналост. Ако наред с възпалителния процес има и алергична компонента, може да се наблюдава и набъбване в областта на засегнатата околоносна кухина.

Различни инфекции водят до появата на синуит. Най-често те са бактериални, предизвикани от микроорганизми от групата на коките, като стафилококи и стрептококи. В по-редки случаи "виновни" са гъбички.

Синуитите биват няколко вида в зависимост от локализацията на възпалението.

Говорим за максиларен синуит, когато са засегнати максиларните околоносни кухини.

Техният дренаж (оттичане) се извършва не в най-долната им част, а по средата - "като каца, обърната в странично положение. Ето защо се получава задържане на възпалителна течност, когато оттичането им е затруднено. Освен това корените на част от горните зъби проникват в основата на максиларните синуси. Когато в някой корен възникне възпалителен процес - като пулпит, пародонтит и т.н., е възможно гнойта да навлезе и в синуса. За да бъде успешно лекуван синуитът от зъбен произход, най-напред трябва да се отстрани причината за неговата поява, т.е. наложително е пациентът да се обърне за консултация и към стоматолог. При всички алергични хора има удебеляване на лигавицата в максиларните синуси.

В случая става дума за хиперпластична форма на синуит, не за гнойно възпаление. Ето защо активното антибиотично лечение би било сериозна грешка.

Фронталният синуит е локализиран във фронталните синуси.

Техният дренаж се извършва в най-ниската им точка, така че вътре рядко се задържа гной. Възможно е все пак да възникне възпаление, при което се изхвърлят секрети, съпроводени с гноевиден ексудат (възпалителен излив) от носа. Запушване на фронталните синуси, нарушаване на дренажа и задържане на ексудат може да се получи и при набъбването на лигавиците в носа поради алергично възпаление.

Тежестта и болките в челото могат да бъдат признаци както за фронтален синуит, така и за невралгия. Над веждите има хлътване, през което минават т.нар. суперорбитални нерви. Когато те са засегнати, невралгията води до главоболие. В такъв случай не става дума за синуит.

Етмоидалнят синуит е съпроводен с тежест и болка, локализирана около тила.

Сфеноидалният синуит е труден за определяне поради дълбочината на сфеноидалните синуси.

Няколко са методите, с помощта на които може да се постави диагнозата "синуит" - микробиологично изследване на носния секрет, предна и задна риноскопия (оглед на носната кухина), рентгенография. В по-редки случаи, само когато има съмнение за гноен синуит, водещ до усложнения, се прибягва и към скенер (компютърна томография).

В повечето случаи се препоръчва синуитът да се лекува със симптоматични средства, като капки и мехлеми за нос, физиотерапия и т.н. Антибиотик се дава единствено при хронични и консервирани обостряния. При синуитите от зъбен произход терапията протича успоредно с тази на зъба, при малките деца назофаринксът (горната част на гърлото, която се намира непосредствено зад носа) трябва да бъде освободен от възпалена трета сливица. В редки случаи се налага пункция или операция, при която засегнатият синус се отваря, за да се изчисти.