Причините за синуита и методи за лечение

Причините за синуита и методи за лечение

През последните години темата за синуита е много дискутирана сред медицинската общност. Доста често диагнозата се поставя с лека ръка и се предписват ненужни антибиотици. Правилното наименование на възпалението на околоносните кухини е "синуит" (лат. sinuitis), а не "синузит".

Околоносните кухини са по двойки и се делят на две групи - предна и задна. Към предната спадат максиларните синуси - те се намират в горната челюст, в ямки от двете страни на носа. Фронталните синуси са разположени в основата на челото. Задната група синуси включва етмоидалните - зад основата на носа, и сфеноидалните, които са зад очите, в основата на черепа. Физиологичното значение на околоносните кухини е да затоплят преминаващия през носната кухина въздух и да играят ролята на резонатори. При здравите хора в тях липсват вируси и бактерии. Но тъй като са постлани с лигавица, която се свързва с тази на носната кухина, е възможно възпалителни процеси да се предават в едната или в другата посока.

Симптомите на синуита, който може да бъде едностранен или двустранен, най-често са напрежение и тежест в главата, главоболие, запушен нос, повишена телесна температура, липса на апетит, нарушено обоняние, отпадналост. Ако наред с възпалителния процес има и алергична компонента, може да се наблюдава и набъбване в областта на засегнатата околоносна кухина.

Различни инфекции водят до появата на синуит. Най-често те са бактериални, предизвикани от микроорганизми от групата на коките, като стафилококи и стрептококи. В по-редки случаи "виновни" са гъбички.

Синуитите биват няколко вида в зависимост от локализацията на възпалението.

Говорим за максиларен синуит, когато са засегнати максиларните околоносни кухини.

Техният дренаж (оттичане) се извършва не в най-долната им част, а по средата - "като каца, обърната в странично положение. Ето защо се получава задържане на възпалителна течност, когато оттичането им е затруднено. Освен това корените на част от горните зъби проникват в основата на максиларните синуси. Когато в някой корен възникне възпалителен процес - като пулпит, пародонтит и т.н., е възможно гнойта да навлезе и в синуса. За да бъде успешно лекуван синуитът от зъбен произход, най-напред трябва да се отстрани причината за неговата поява, т.е. наложително е пациентът да се обърне за консултация и към стоматолог. При всички алергични хора има удебеляване на лигавицата в максиларните синуси.

В случая става дума за хиперпластична форма на синуит, не за гнойно възпаление. Ето защо активното антибиотично лечение би било сериозна грешка.

Фронталният синуит е локализиран във фронталните синуси.

Техният дренаж се извършва в най-ниската им точка, така че вътре рядко се задържа гной. Възможно е все пак да възникне възпаление, при което се изхвърлят секрети, съпроводени с гноевиден ексудат (възпалителен излив) от носа. Запушване на фронталните синуси, нарушаване на дренажа и задържане на ексудат може да се получи и при набъбването на лигавиците в носа поради алергично възпаление.

Тежестта и болките в челото могат да бъдат признаци както за фронтален синуит, така и за невралгия. Над веждите има хлътване, през което минават т.нар. суперорбитални нерви. Когато те са засегнати, невралгията води до главоболие. В такъв случай не става дума за синуит.

Етмоидалнят синуит е съпроводен с тежест и болка, локализирана около тила.
Сфеноидалният синуит е труден за определяне поради дълбочината на сфеноидалните синуси.

Няколко са методите, с помощта на които може да се постави диагнозата "синуит" - микробиологично изследване на носния секрет, предна и задна риноскопия (оглед на носната кухина), рентгенография. В по-редки случаи, само когато има съмнение за гноен синуит, водещ до усложнения, се прибягва и към скенер (компютърна томография).

В повечето случаи се препоръчва синуитът да се лекува със симптоматични средства, като капки и мехлеми за нос, физиотерапия и т.н. Антибиотик се дава единствено при хронични и консервирани обостряния. При синуитите от зъбен произход терапията протича успоредно с тази на зъба, при малките деца назофаринксът (горната част на гърлото, която се намира непосредствено зад носа) трябва да бъде освободен от възпалена трета сливица. В редки случаи се налага пункция или операция, при която засегнатият синус се отваря, за да се изчисти.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Тийнейджър

Стрес

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Инфаркт

Психотерапия

Училище

Семейство

Пикочен мехур

Диабет

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Стомах

Страх

Температура

Тумор

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Гадене

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана