Завистта удря като бумеранг завистника
Тя се поражда от лошо възпитание в детството. В основата и ниска самооценка, а стаено чувство за несправедливост. Психолозите смятат, че завистта възниква още в ранна възраст, провокирана от постоянното изтъкване на достойнствата на другите ...
Всяко трето дете има проблем с привикването към школото. Родителите и учителите трябва да изяснят от какво точно е породен той и да му създадат чувство за сигурност. А ако не се справят сами, да потърсят навреме квалифицирана помощ.
Отказът да се посещава училище е поведение, което е лечимо и не би оставило последици, ако бъде открито навреме. В основата му често присъства разстройство на вниманието (хиперактивност или недостиг на внимание), което много родители възприемат като мързел и/или непослушание от страна на детето. Това може да доведе до почти безизходна ситуация, защото,
от една страна, детето изпитва затруднения, пречещи му да се справя и да учи нормално, а от друга страна, то изпитва страх, че може да бъде наказано за нещо, което не е в състояние да контролира.
По този начин лесно би могло да се стигне до депресивност и/или повишена тревожност, съпроводени с чувство за неразбиране и за изолиране от заобикалящата действителност (бягство от реалността).
Важно е да се знае, че училището е "препятствието", което децата преодоляват в търсенето на себе си и своя път в живота. То е институцията, която е "призвана" да помага да децата да се адаптират по-лесно в обществото. Затова и не би трябвало училището да бъде възприемано като нещо лошо и страшно.
Вероятно доста родители са забравили какво е да си първолак, а и да си ученик изобщо. Затова вълненията и притесненията на децата им - първокласници или ученици, понякога им изглеждат странни. Нека си припомним, че периодът между шестата и седмата година от живота на детето поставя началото на коренна промяна, която може да бъде и доста мъчителна. След играчките и безгрижните дни в детската градина сега идва времето на нов етап във физическото и в интелектуалното развитие на детето, съчетан с изискванията за спазване на правила и дисциплина, усъвършенстване на вече придобити умения и навици, овладяване и привикване към нови модели на поведение.
Доказано е, че всяко трето дете има някакви проблеми с адаптацията към училищната среда, но не е задължително тя да стане училищна фобия!
В случаите, когато училищната фобия е налице, задължително е да бъдат открити причините, реални или въображаеми. Необходимо е да се изясни дали това е страх от училище, или е страх у детето да напусне дома си! Ако е първото, каква точно е причината - страх да не се провали, страх от другите деца, страх от наказание при несправяне с някоя задача?
Родителите и учителите е важно да разберат от какво точно се страхува детето, за да могат да му помогнат адекватно.
В редица случаи намирането на добър приятел, който да споделя училищния чин или пък да играе с детето през междучасията, може да свърши много добра работа в преодоляването на страха от училището. Ако пък страхът е от напускането на дома, желателно е родителите да се замислят дали самите те не пренасят върху детето собствените си притеснения и тревоги! Необходимо е детето да е наясно, че след училище то ще се прибере отново в къщи, че не е изоставено и след часовете ще го чака някой, с когото ще може да сподели какво му се е случило в училище, какво му е било интересно, как се е справило със задачите, кои са приятелите му, какво не му е харесало. Желателно е родителите и детето взаимно да стигнат до убеждението, че училището е една реалност извън семейството, за адаптирането към която отговорността също е взаимна.
