Броят и честотата на хроничните заболявания (астма, диабет, хипертония, гастрит и язва, алергии, различни кожни и ставни болести) се увеличават в технологично напредналите общества, като особено уязвими са децата. Продължителното, понякога доживотно протичане на тези болести, се отразява сериозно на житейските планове за детето и на социално-икономическото положение на семейството.

Заболяванията се определят като психосоматични, защото състоянието на психиката влияе значимо на протичането и лечението им. Някои психични характеристики - преумора, нервно напрежение, стресови преживявания, силно вълнение, гняв, особености на личността, могат да доведат до поява, влошаване или усложняване на дадено заболяване. А неговият вид, протичане и тежест могат да причинят кратковременни или по-трайни промени в психиката и в личността на болното дете - повишена тревожност, страх, напрегнатост, депресивност, промени в характера.

Успешното лечение на хроничните заболявания при децата включва балансиран комплекс от фармакологични, психологични и социални интервенции. Необходимостта лекарствата да се вземат непрекъснато или с достатъчна продължителност и в препоръчаните дози, както и да се спазва режим, наличието на странични ефекти и други проблеми, свързани с лекарствената терапия, могат да предизвикат реакции на съпротива у детето. При по-големите деца (особено в юношеска възраст) може да се стигне до самоволно намаляване на дозите или спиране на лечението, което да влоши качеството на живот на детето и да доведе до понижаване на самочувствието му.

Затова при хроничните заболявания, наред с физическото здраве, непрекъснато трябва да се следи и психичното състояние със стремежа то да се подобрява. За целта е нужно системната употреба на лекарства да се съчетава с психотерапия, която съдейства за формиране на правилно отношение към собственото заболяване, за адаптиране към новите условия на живот и приемане на болестта.

Чрез психотерапията може да се подсили лечебният ефект на медикаментите. Разговорите с психолог и психотерапевт са полезни и за родителите на хронично болното дете. За да намерят родителите правилен подход към детето с хронично заболяване, е необходимо да познават болестта и влиянието, което оказва върху неговата психика. Често допускани грешки в семейството са прекалено щадящото, покровителствено и ограничаващо поведение, дължащо се на притеснения, породени от недостатъчна информираност. Понякога родителите забраняват дори дейности, които лекарите разрешават на детето.

А всяко поведение, което го кара да се чувства различно от връстниците си, е в негова вреда. Благоприятно повлияват оздравителния процес при хронично болните деца следните дейности:

- умерена двигателна активност (разходки сред природата или в парк, позволен спорт, игри за раздвижване, физически упражнения); установяване на социални контакти (посещения на кино, забавления, кратки екскурзии със съученици, запознанства с връстници, поощряване на съвместни игри и дейности с тях);

- занимания по интереси и леки форми на труд (рисуване, приложно изкуство, музика, литература, шев и кройка, фотография);

- творчески изяви.

На хронично болните деца трябва да се оказва съдействие за постигане на цели, отговарящи на възможностите им. При болните от астма подходящата за конкретното дете индивидуална медикаментозна терапия е добре да се съчетава с оказване на психологическа подкрепа, осигуряване на спокойна атмосфера в семейството и училището и достатъчно почивка.

За страдащите от диабет съществуват специални обучителни програми за спазване на режим, хранене и лечение, в които се включват детето и семейството. Налагането на прекалено строг хранителен режим при деца със заболявания на храносмилателната система, които предизвикват лошо настроение, потисната агресивност, раздразнителност, може да доведе до конфликтни взаимоотношения и да има обратен ефект - детето да избира да се храни предимно с вредни за състоянието му храни.

В детска възраст все почесто се наблюдават случаи на повишено артериално налягане, причина за което е и стресът в семейната среда, дължащ се на прекалена взискателност, чести конфликти, нарушена сплотеност, липса на близост в отношенията. При учениците причини за повишено артериално налягане могат да бъдат липсата на учителска подкрепа, стимулиране на състезателност, прекалена учебна натовареност, силен контрол.