Булимията е психогенно хранително разстройство. То се характеризира с епизодично неконтролирано преяждане, последвано от самопредизвикано повръщане и/или употребата на лаксативи с цел да се предотврати наддаването на тегло. При значителна част от болните се стига до нарушения, които могат да имат фатален край.

От булимия страдат по-често жени, отколкото мъже. Обикновено първите симптоми на булимията се появяват в юношеството. Но нейните корени могат да се търсят още в първите години от живота на детето. В основата стои нарушената хармония във взаимоотношенията с най-близкия кръг хора - най-вече с "мама".

Тя не се съобразява с неговите нужди и му налага волята си. Повтаря му реплики от рода на: "Не може да не се закусва, добрите деца закусват!" На тази основа детето губи своята увереност, развива силна тревожност, а след нея и убеждението, че е било изоставено и предадено. Следва загуба на доверието и гняв към "мама". После идва ред на бягството в един фалшив свят, в който детето се опитва да реконструира изгубената хармония.

Това е свят, в който "мама" може да бъде заместена от храната, която няма да го предаде. И то започва да се "напомпва" почти до прага на експлозията, за да разтовари напрежението. Повръща или продължава да пълнее, за да си създаде защитна броня от тлъстини срещу копнежа за обич и ласки. Животът му е неспирен сблъсък между разума и тялото. Опитва се да привлече вниманието на околните към себе си, за да засили защитата си, с която брани дълбоко заседналото в съзнанието му становище, че обичта е свързана с изоставяне.

Предизвиква у себе си гняв към потенциалните предатели на чувствата му: "Който вече веднъж е изневерил..." Примирявайки се с това, булимикът е престанал да "расте", престанал е да живее. Избрал е като обект на обич/любов нещо, което може да бъде "контролирано", и да му бъде вярно - храната. Но докато се тъпче или отрича новия обект на любов, душата му е тъжна и потисната. Липсва му самоуважение и вяра в собствените възможности. Това е депресията. Всичко му се струва много трудно, а обектът на кошмарите е храната. И така всеки ден.

Това представлява мрачният свят на индивид, който има потенциални възможности, но го е страх да ги покаже, да ги изрази. За него е по-добре да ги отрича, да ги потиска. Условно терапията на булимията може да се раздели на 3 етапа, като най-напред се изяснява на какъв терен се е развила болестта.

През първия етап пациентът се научава да преодолява симптоматиката, характерна за неговото хранително разстройство, и започва да осъзнава поведенията, свързани с ядрото на болестта. Той се учи да изразява своите емоции и чувства.

Вторият етап е центриран около социализацията във външния свят. Необходимо е да бъдат изпробвани всички нови поведенчески модели, различни от старите, които са водели до реакцията "тревога - храна - тревога".

Третият етап е "завръщане" в реалния живот: семейство, приятели, нови връзки и отношения, където пациентът може да намери постоянна подкрепа за своите проблеми. С това целта на терапията е реализирана. Излекуваният се е научил да бъде и от другата страна на болестта. А този, който знае да се държи като здрав човек, наистина е здрав. Защото болестта представлява лош навик, нарушаващ хармонията и равновесието между разума и тялото.