Инфантилността е рожба на погрешно възпитание

Инфантилността е рожба на погрешно възпитание

Мъчителното нежелание да се вземе самостоятелно решение и да се поеме отговорност съпътства някои хора във всички възрасти - те си остават капризни, обидчиви и егоистични като деца. В основата на такова поведение стои страхът от провала и неуспеха.

Преди около един век психоаналитикът Карл Густав Юнг сравни обществото с "извънмерно разраснала се детска градина". Със сигурност тогава той е имал достатъчно основания за това - обществото от началото на 20 век е изправено пред пропастта на инфантилността. За жалост до днес то не направи една крачка напред! Доказателствен материал за това у нас има колкото искате - министър-председателят се сърди на един от министрите си, друг министър е обиден на Прокуратурата, на съгрешил новоизлюпен политик са му виновни журналистите, а стожерът на етническия мир у нас е толкова обиден, че не иска да ходи на работа. Изобщо в обществените отношения са се настанили трайно самовлюбеността, повишената чувствителност и обидчивост, убедеността, че някой друг е виновен, че "светът трябва да се върти около мен" и други подобни, все наподобяващи взаимоотношенията в детската градина.

Инфантилността не е някаква характерова особеност, тя е болестно състояние, което засяга все повече хора, без значение от пол, възраст и социален статус.

За да не изглежда толкова страшна, някои определят тази "зараза" като "царска болест", а "заразените" спокойно могат да се нарекат "инфанти" - неотдавна "царят" се разсърди на "поданиците" си, напусна политиката и замълча. Това болестно състояние има различни измерения и форми на проявление, но обобщаващо е поведението на нежелание за вземане на самостоятелни решения, чакането нещата да се оправят от само себе си, като по този начин се избягва отговорността, но задължително се изтъква "личният принос в чакането". Инфантилът обикновено говори в първо лице, единствено число - "аз", като по този начин подхранва психиката си на "вечното дете" - капризно, обидчиво и егоистично.

Инфантилността е резултат от възпитателната активност във възрастта между 7 и 13 години, когато детето е желателно да се научи да носи отговорност за себе си и поведението си. След тази възраст се оформя ценностната му система и се определя неговото положение/статус в света на възрастните. С настъпването на пълнолетието (18 години) човек започва да се замисля за смисъла на живота и за мястото си под слънцето. Всички тези преходни периоди обикновено са съпроводени с кризи (кризи на възрастта), които оставят своя отпечатък върху съзнанието на човека и неговите ценности.

При "инфантилните" кризата на израстването се проточва през целия им живот.

Поражда се незабелязано и неясно точно кога - може да се започне с връзването на обувките, което мама прави, за да не се закъснее за детската градина, с недописаното домашно, което мама довършва, за да не се изложи детето в училище, с оставените мръсни чинии на масата, които "някой" прибира, защото детето, вече тийнейджър, няма достатъчно време, и още куп други подобни житейски ситуации, в които някой друг носи отговорността.

В основата на инфантилното поведение стои страхът от провала и неуспеха. Мъчителното нежелание да се вземе самостоятелно решение може да продължи месеци, понякога години, а при някои хора то се хронифицира и ги съпътства през целия им живот. Родителите им са решили къде и какво да учат, с кого да се срещат и общуват, къде и какво да работят, с кого дори да свържат живота си! Затова някои възрастни хора, постигнали успех в науката, политиката или бизнеса, често са напълно инфантилни в останалите сфери от живота. И не бива да се сърдят за това, защото сърденето е приоритетно за децата.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние