Честата употреба на алкохол, при това в големи количества, може да доведе до зависимост, наричана "алкохолизъм". При оформена зависимост към алкохол той се включва в метаболизма на организма и постепенно довежда до трайни увреждания на различни органи и системи: черен дроб, сърдечно-съдова система, мозък, периферна нервна система, бъбреци. Тези увреждания могат да бъдат доста сериозни и дори при спиране на алкохолната употреба трудно се поддават на лечение.

Хората със зависимост към алкохола постепенно развиват редица промени в поведението си - стават по-раздразнителни до заядливи, чувствителни, мнителни, а нерядко и агресивни. Постепенно ограничават социалните си контакти и остават само "приятелите за чашката". Не се справят с отговорностите си в работата и семейството.

За тях алкохолът са превръща в единствена цел. Много преди да се стигне до тук обаче, тези хора са изживели доста тревожни моменти, свързани с болката от отхвърлянето, изоставянето, водещи след себе си страха от самотата. И са установили по един логичен начин, че другите/близките са тези, които ги отхвърлят и изоставят. В невъзможността си да проверяват недвусмислената си реалност, по един вече алогичен начин те са се справили с този проблем - отказали са се от хората/близките.

А за да компенсират самотата са се хванали за бутилката, която никога не отхвърля и не изоставя. Епизодичното пиене в големи количества не оз- начава алкохолизъм, но води до алкохолно опиване, което обикновено е свързано с временна загуба на самоконтрол над поведението и мислите, замаяност, некоординираност на движенията, в някои случаи и повръщане. Тежкото алкохолно опиване може да доведе до алкохолна интоксикация.

Съществуват форми на алкохолизъм, които протичат с продължителен прием на алкохолни напитки в големи количества в рамките на 4-5дни - "запой", като през това време не настъпва изтрезняване. След него обикновено следва кратък или по-продължите- лен "светъл период", през който човек не пие алкохол. Но... после идва нов "запой", нов "светъл период" и т.н. През това време зависимият от алкохол не е в състояние да извършва всекидневните си дейности и изпитва редица неприятни симптоми, обобщено наричани "махмурлук".

Рязкото спиране на приема на алкохол при вече оформена алкохолна зависимост може да доведе до "абстиненция". Това състояние се характеризира с голямо напрежение, припряност, нервност, раздразнителност, силен тремор на крайниците и непреодолимо желание за поне една чашка, която да премахне всички те тези усещания. Тежката форма на абстиненция се нарича "делир" и представлява остро заболяване, криещо опасност за животаи изискващо спешно интензивно лечение.

В делир човек е объркан, сънлив, трудно разпознава околните, често има зрителни халюцинации, кръвното налягане е ниско,нарушена е бъбречната функция, както и тази на жлезите с вътрешна секреция. Терапията на алкохолизма е продължителен и труден процес. Често само медикаментозното лечение не дава траен ефект и вероятността да се възобнови зависимостта е напълно реална. Комбинацията с подходяща психотерапия, създаваща подкрепяща среда, би могла да доведе до адекватно възприемане на реалността и до логичния извод, че чаша алкохол носи удоволствие, но не ти решава житейските проблеми.