Помогнете на детето си да намери своето място под слънцето

Помогнете на детето си да намери своето място под слънцето

В сблъсъка му с "големия свят" то трябва да се чувства разбирано и обичано от мама и татко, дори когато греши. Не го карайте да се чувства лош човек и не го превръщайте в невротик.

Със сигурност всички ще се съгласите, че основен фактор в социализацията на едно дете след неговото раждане играе семейството. Когато то е заобиколено от обич, внимание и разбиране, когато вижда хармония около себе си, развитието му е хармонично. Но колкото и добре да се чувства рожбата ви вкъщи, идва моментът, в който тръгва на детска градина - сблъсква се с първата институционалност в живота си.

Правилата в детската градина са значително по-различни от правилата вкъщи и за това много деца първоначално се съпротивляват. Постепенно те се адаптират към новата реалност, водени от потребността си да се утвърдят, най-вече сред групата на връстниците си, но и в очите на родителите си, доказвайки им, че могат да се справят "сами", че са намерили своето място в групата на "големите". Натрупали са значително количество познания и мисленето им започва да се пренастройва от конкретно-образно, към абстрактно-логическо, но и малко "отвлечено".

"Освободилите се от родителската опека" деца тръгват на училище, сблъскват се с правилата на още по-строга институция. Там представите им за света, получени вкъщи и в детската градина, претърпяват първата си по-сериозна проверка в реалността - при общуването с връстниците, но и със социално значимите учители. Много често в тази проверка семейството губи първенството си по значимост в процеса на социализация на детето и то уверено заявява на "мама": "Ти не разбираш, госпожата така каза!" Тази "дръзка" проява на самостоятелност е съпроводена с отговорност от последствията. И ако някой родител се опита да се противопостави, в стремежа си да отстоява своето първенството, рискува да "разруши" хармоничността в отношенията с детето си. То може да се затвори в себе си и да престане да споделя преживяванията, емоциите и чувствата си вкъщи, но и да потърси други обекти/субекти за споделяне и съпреживяване. Обикновено това е "приятелският кръг", който също би могъл да стане по-значим фактор от семейството.

Почти неусетно за много родители детето навлиза в нов, доста по-динамичен, но и по-опасен период в развитието си - в пубертета, който днес (поради акселерацията) се измества в по-ранна възраст - 10 - 12 години. Изобилието от преживявания, впечатления, училищната натовареност, взаимоотношенията с родителите и приятелите могат да предизвикат "реакция на изключване" - нуждата и желанието да постоиш без никаква мисъл,"да подпираш стените или да гледаш тъпо в една точка", да се шляеш безцелно в пространството. Струва си, вместо да правят безрезултатни опити за "включване", родителите да се отнесат с разбиране и приемане на тази "самовглъбеност" на детето си, да се превърнат в "стената", на която то се опира. Ползата от подобно поведение се състои във вторичното доверие, което се появява във взаимоотношенията "родител - дете", доверие, в което детето се чувства разбрано и прието, но и обичано, дори когато греши (а всички знаем проверената истина, че човек се учи от грешките си.)

Липсата на здрава родителска опора поставя детето в доста затруднена ситуация чувството за вина, породено от отхвърлянето/неприемането му, се настанява трайно в неговото съзнание. За да съхрани себе си, детето привиква да се "самоизключва", вместо да "превключва". Все по-често започва да се инати и сърди, да не се доверява, да отхвърля авторитетитеи правилата. Лъжата се приема за истина, а истината за лъжа, отхвърля се доброто, а се цени лошото и никой не е в състояние да промени това. "Щом ме смятате за лош, аз ще ви докажа колко лош мога да бъда!" Крачката до невротичността в поведението е направена. Скъпи родители, помогнете на децата си да не я правят! Застанете зад тях и с обичта си им покажете здравото "Аз съм добър, но и ти си добър!" Е, случва се и да грешим, да постъпваме лошо- за това, скъпи родители, мили деца, моля ви да ми простите!

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние