Невербалните начини на изразяване обикновено подчертават казаното с думи. Понякога вербалното и невербалното поведение могат да си противоречат и да доведат до смущения в комуникацията - "двусмислено послание". В търсенето на истинското значение ние инстинктивно се доверяваме много повече и все по-често на невербалните сигнали.

Най-общата класификация на нашата несловесна реч (средствата на невербалната комуникация) може да включва: модулацията и характеристиките на гласа; погледа; мимиките; жестовете; позата и разположението на тялото в пространството; облеклото; походката; движенията.

Гласът. Той издава нашето социално "Аз". Мъжът се чувства особено мъжествено, когато гласът му е баритонов или басов. Прието е, че тънкият и висок глас е характерен за хомосексуалистите. Но гласът е най-измамното нещо. Чрез него в определен момент всеки би могъл да се превърне в "супермен". Конструкцията на гласа започва да се формира в юношеската възраст. Тогава започват да се копират интонации от гласовете на някои известни актьори или ритъмът от изказванията на някой нашумял шоумен. Заемат се отделни думи и фрази, прочетени или чути тук-там и гласът на юношата е готов да се сблъска със света на възрастните. Един вътрешно хармоничен човек може да се разпознае по гласа - той също е хармоничен, не е стереотипен и е модулиран в зависимост от обстоятелствата.

Погледът. Възприемането на един човек започва със зрителния контакт. Откритият поглед предразполага, а гледането в очите подчертава значението на думите. Свеждането на погледа към земята говори за притеснение, страх и отслабване на позицията. Гледането на събеседника в устата може да означава внимателно слушане, но и твърда решителност за противопоставяне. Престрелката с погледи провокира агресивното ни поведение - най-добрият начин да предизвикаме някого е да го гледаме втренчено. Присвиването на очите говори за възникнали подозрения или съмнения.

Облеклото. Поговорка гласи: "По дрехите посрещат..."; в съзнанието на хората е вписано, че на спретнато пременения човек може да се разчита. Немарливо облеченият ни изглежда некомпетентен, а префърцунено наконтените ни карат да се отнасяме към тях снизходително или подигравателно.

Жестовете. При натовареното улично движение сме свикнали да наблюдаваме богатата мостра от несловесни послания - среден пръст, насочен нагоре, показалец, допрян до слепоочието - послания, които са далеч по-красноречиви от думите. Жестовете подчертават казаното с думи и умелото им разчитане ни дава информация за истинските намерения, душевното състояние и мисленето на събеседника ни.

Положение на тялото. Още източните мъдреци ни учат, че позицията на тялото разкрива общото психично състояние на индивида. Изправената атлетична стойка обикновено символизира хармония и не се среща твърде често. Тук ми се иска да отворим една "скоба", защото съвременният човек все повече прилича на "отворена" или "затворена скоба". Изкривеният напред човек е натоварен с милион грижи, потиснат до депресивност и самотен. "Отворената скоба" символизира търсенето на всякаква човешка подкрепа, мълчаливо, но постоянно и настойчиво. "Затворената скоба" символизира упоритото търсене на "свръхчовека" в себе си, но вътрешно с много тъга, завист и гняв срещу "отворените скоби".

В заключение, ето някои типични индикатори на езика на тялото: Реакции на безпокойство - потропване с крак, често мигане, облизване на устните, покашляне, честа смяна на позата на тялото. Защитни реакции избягване на очен контакт, потриване на очите, носа, врата, кръстосване на ръцете и краката, отстъпване и често пристъпване от крак на крак, подпиране, хващане за дръжките на стола. Реакции на доверие поддържане на добър зрителен контакт, кимане, поддържане на установената дистанция, неподвижност, но не скованост и т.н.

Доброто познаване на невербалните послания гарантира по-добрия стил на общуване и избягването на двусмислиците в комуникацията.