Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е вид тревожно разстройство, при което отключващият момент е травмиращо събитие. То може да се развие, ако сте били потърпевши или свидетели на инцидент, причиняващ интензивен страх, безпомощност или ужас.

Мнозина, преживели травмиращи събития, имат кратък период на затруднение в адаптацията. С времето и с използване на правилни механизми за справяне последиците от негативната реакция се преодоляват. В някои случаи симптомите се задълбочат и траят с месеци, дори с години. Често те могат за дълго и дълбоко да въздействат върху живота на потърпевшия. В тези случаи най-вероятно се касае за ПТСР. Ако започнете своевременно лечение след тежко психотравматично събитие, можете да предотвратите превръщането на ПТСР в дълготрайно и инвалидизиращо заболяване.

Симптомите на ПТСР се развиват в първите три месеца след травмиращото събитие. Те се разделят в три групи: натрапчиви спомени, избягващо поведение или периоди на "вцепеняване" и нарастваща тревожност или възбудимост.

Към симптомите на натрапчивите спомени се включват:

Проблясъци или оживяване на травмиращото събитие в спомените (за минути или часове);
Мъчителни и разстройващи сънища, свързани с психотравменото събитие.

Към симптомите на избягващо поведение или "вцепеняване" спадат:

Опити за избягване на мисли или разговори за травмиращото събитие;
Чувство за емоционално "вцепеняване";
Избягване на дейности, които преди са носели удоволствие;
Мисли на безнадеждност по отношение на бъдещето;
Проблеми с паметта;
Проблеми с концентрацията;
Затруднения в поддържането на близки взаимоотношения.

Симптомите на тревожност и възбудимост са:

Раздразнителност или гняв;
Много силно чувство на вина или срам;
Себеувреждащо поведение, като прекомерна употреба на алкохол;
Проблеми със съня;
Зрителни и слухови халюцинации (рядко).

Симптомите на ПТСР имат променлив интензитет. Когато човек е под по-голям стрес или това, което върши, му напомня за преживяна травма в миналото, може да има периоди на интензифициране на симптомите.

Кога е необходима лекарска помощ?

Напълно нормално е след травмиращо събитие да се изпитва широка гама от усещания и емоции. Най-често това са: страх, тревожност, загуба на целенасочеността, тъга, нарушения на съня и храненето, лесна плачливост, кошмарни сънища, натрапчиви спомени за събитието. Ако проявата на гореизброените симптоми продължи повече от месец и започне да нарушава обичайното всекидневие, трябва незабавно да се потърси психиатрична помощ. Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-малка е вероятността за хронифициране на симптомите. В някои случаи симптоматиката може да бъде толкова силна, че да се налага спешна помощ особено когато се появи желание за самонараняване.