Отдавна сме свикнали да бъдем свидетели на положителните самооценки за свършената работа от управляващите ни. Но за жалост външните оценки, в това число и нашите, не съвпадат с тяхната самооценка, а доста често и се разминават драстично. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-неадекватни са и реакциите спрямо нея. И докато в политиката обикновено имаме висока самооценка с ниска оценка на "другите", то в индивидуален план се среща и обратното - ниска самооценка с висока оценка на "другите". В първия случай неадекватната реакция се изразява в поведение от типа "Те нищо не разбират!" и/или "Който не ме харесва, значи няма вкус!", а във втория най-честата реакция е мнителността - "Те ме будалкат нещо!" и/или "Сигурно ще искат нещо от мен и затова говорят така!"

Няма да се уморя да повтарям, че ние - хората, сме природни същества, а в природата господства хармонията. За да бъдем хармонични, а това означава здрави и адекватни, си струва да положим необходимите усилия, за да балансираме самооценката си с оценката на другите за нас.

Ето няколко важни стъпки в посока балансиране на самооценката:

Да открием първопричината! Обикновено корените.

Да опознаем себе си! Това е изключително важна стъпка, защото доста често представата ни за самите себе си е значително изкривена. Някои се възприемат за дебели, без това да е така, други смятат, че са с "перфектна външност" без капка самокритичност. Опознаването на себе си ще ни даде възможността да приемем, че всеки човек има качества и способности, които го правят различен от другите, без това да означава "по-добър" или "по-лош", а просто различен. Опитайте се да се запознаете по-отблизо със себе си така, както се запознавате с другите хора - открито, откровено и с нужното любопитство. Асо се научите да се самонаблюдавате, ще успеете да опознаете себе си по-добре.

Да приемем себе си , такива, каквито сме, да държим на нещата, които харесваме у себе си и едва след това да променяме това, което не ни харесва! Това е фундаментът на адекватната самооценка. Само който успее да го изгради, ще съумее да хармонизира самооценката си с оценката на другите, но и ще излъчва увереност и сигурност.

Да се научим да живеем според правилото "Аз съм добър, но и другите си ги бива"! Начинът, по който общуваме с другите хора, без значение реално или мислено, се връща като бумеранг към самите нас. Много по-полезно за нашето самопознание е да имаме стремеж към позитивна представа, както за себе си, така и за другите.

Да се научим да приемаме критиката адекватно! Критиката от страна на другите може да ни нарани дълбоко и да разтърси основно нашето самопознание. Не бива да допускате това, защото критиката на "другия" не е нищо друго освен негово лично мнение. Ние всички знаем, че няма как да бъдем одобрявани и харесвани от всички хора! Не позволявайте критиката да има такава власт над вас.

Това са само пет стъпки към хармонизиране на самооценката ни и оценката на другите, но с тяхна помощ бихме могли да започнем да се вслушваме по-добре в самите себе си, без да се затваряме за "чужди" предложения и идеи. Когато ги извървим, ще сме наясно, че ние сами решаваме какво да правим и как да живеем, но ще можем и да поемем отговорността за постъпките и живота си и повече няма "някой друг да ни бъде виновен"!