Психотерапията е насочена и към болния, и към неговите близки. За овладяване на симптомите и възпрепятстване на рецидивите на болестта трябва да се осигури продължителното и редовното приемане на медикаменти.

Hезависимо от усилията на съвременната медицина и до ден днешен не е установено със сигурност от какво се причинява шизофренията. Прието е да се говори, че това тежко психично разстройство се дължи на комбинираното действие на различни неблагоприятни фактори. Те могат да включват наследствена предразположеност, някакво мозъчно увреждане по време на раждането или преди него, социалната занемареност и/или социалната изолация в комбинация с високи нива на стрес. Съществуват дори и някои твърдения за вирусно повлияване в съчетание с други фактори от обкръжаващата среда.

Множеството проучвания са доказали, че приблизително 1-2% от населението в даден момент от живота е засегнато от това заболяване. По-малък е процентът (около 0,5%-0,7%) на хората, които в един и същи момент боледуват от шизофрения. В България днес от нея страдат около 35 хиляди души. Първите симптоми на шизофренното разстройство обикновено се проявяват в юношеството и младата възраст, като рискът е приблизително еднакъв както за мъжете, така и за жените. Разликата е, че при мъжете първите признаци се появяват малко по-рано - между 15- и 25-годишна възраст, а при жените - по-често между 25-30 години.

Протичането на болестта също може да бъде различно, но като цяло водещи са нарушенията в мозъчните процеси. Те могат да доведат до халюцинации, объркване и странно, необичайно поведение, прекалена подозрителност и мнителност, провокиращи необяснима враждебност, самовглъбеност, които още повече засилват социалната изолираност. Наличността на подобни симптоми прави хората, страдащи от шизофрения, "странни", неразбираеми, трудно контактни. В сравнение с другите те възприемат реалността много различно, по-често неадекватно. Възможно е "да чуват" гласове на хора, които ги няма, но това може да определи поведението им. В някои случаи болните са убедени, че някой чете мислите им и ги контролира, че те са обект на някакъв заговор, че по телевизията и радиото им отправят директни послания.

Животът в подобен свят, изкривен от халюцинации и внушения, кара страдащите от шизофрения да се чувстват уплашени, много тревожни, объркани, което ги прави още по-затворени в себе си. Поведението и говорът им могат да бъдат толкова объркани и неадекватни, че да озадачават и дори да плашат околните. В резултат на състоянието си болните претърпяват големи промени в живота си, като доста често се стига до тяхното инвалидизиране за доста дълъг период от време. Промените засягат и най-близкия кръг хора - семейството, приятелите, колегите. Всички те могат да бъдат трайно повлияни от страданието на заболелия близък, както и от трудностите, с които се сблъскват в стремежа си да му помогнат по някакъв начин.

При лечението на шизофренното разстройство се разчита главно на широка група от антипсихотични медикаменти, които повлияват нарушенията в мозъчните процеси и облекчават съществуващата симптоматика. Медикаментозното лечение може да бъде успешно комбинирано и с някои психотерапевтични подходи, насочени както към болния, така и към неговите близки. Целта обикновено е придобиването на социални умения, фамилно обучение и консултиране, които да осигурят продължителното и редовното приемане на медикаменти за овладяване и контролиране на съответните симптоми и за да се предотврати връщането на тази тежка психична болест.