Cъздател на теорията за стреса е канадският физиолог от чешки произход Ханс Селие (1907 - 1982). Според него всяко взаимодействие на организма с външната среда предизвиква стрес. Нещо повече - без всекидневната доза "нормален стрес" човек не би получил необходимата му стимулация, за да може да живее нормално. Стресът е необходимост, но всеки от нас има своите индивидуални способности да понася определено натоварване. Когато всекидневната му доза прехвърли нашия индивидуален лимит, тогава вече става дума за "дистрес", или за травматичен стрес.

Стресът е необходимост

Дразненията, които предизвикват това необичайно напрежение у човека, наричаме стресори. Те могат да идват от бита, общуването, работата, семейните отношения. Работната среда е един от основните източници на дистрес, а причините за това са най-общо две - естеството на професията и взаимоотношенията с другите - колеги, подчинени, началници.

Симптоми на стреса

Симптомите на травматичния стрес могат да бъдат сведени до: фокусиране (понякога натрапливо) върху работата или взаимоотношенията в работната среда; чувство за малоценност - продължителното изживяване на неудовлетворителни ситуации, активиращи в нас преживявания, свързани с понижаване на самооценката (усещане за неспособност за справяне с проблемите и за поставяне на нещата под контрол); силно нарастваща тревожност; хронична умора; нарушения на съня, апетита и сексуалността; повишена раздразнителност и/или потиснатост; чувство за безсмисленост на усилията, стигащо до обезсърчаване; намалена активност на имунитета; фиксиране върху стресиращата ситуация; отказ от активно участие и включеност.

Обикновено тези симптоми се наслагват един върху друг. И колкото по-рано разберем какво точно се случва, толкова по-голяма е вероятността за промяна. Всички стратегии за справяне със стреса започват с диференцирането на проблема: да станем наясно какво се случва със самите нас в конкретната проблемна ситуация и едва тогава да си обясним каква е причината да се случва точно това, точно в тази ситуация. Една от възможните стратегии е избягването на ситуацията.

Тя дава резултат, когато сме убедени, че не съществува възможност нещата да се променят и можем да вземем решение за смяна на работното си място например. Съществува и стратегия за справяне със стреса посредством адекватни мерки за повишаване на личния капацитет за понасяне на напрежение: например посещаване на целеви тренинги, овладяване на техники за релаксация, търсене на професионална консултантска интервенция, спортуване, търсене на собствения принос и изграждане на нови възможности за участие.

Да се справим успешно със стреса на работното място

Както вече беше споменато, работната среда е един от основните източници на травматичния стрес. Успешните фирми отделят специално внимание за преодоляването на професионалния стрес. Те предприемат мерки както на индивидуално, такаи на групово ниво, за да се постигне екипна култура. Целта е тя да понижи в значителна степен травматичния стрес на работното място, да даде възможност за директна комуникация, акцентираща върху личното участие на всеки за постигане целите на организацията. Част от тези мерки е организационното консултиране, което има за цел изясняването на динамиката на човешките отношения в организацията.

Постигането на по-голяма яснота оневинява в значителна степен думичката "стрес" и от главен виновник за всичко лошо стресът заема мястото си на балансьор за възстановяването на биологичното, психичното и социалното равновесие у човека.