Абитуриентските балове минаха, но проблемите на младите хора в България стоят и тази година, независимо от хилядите страници изписани програми за повишаване на тяхната квалификация и професионална ориентация.

Равносметката е тъжна - завършилите средно образование могат да броят до 12, повече от половината от тях са извън пазара на труда.

Вярно е, че една част от дипломираните имат намерението (но дали имат възможностите?) да продължат да учат в никнещите като гъби след дъжд висши учебни заведения в България (кои лицензирани, кои не). Друга част от младежите са отправили взор и изтънелите родителски портфейли към учебни заведения в чужбина. Тъгата в равносметката идва и от факта, че около 40% от младежите, които са се справили с проблема по намирането на работа, са били одобрени от работодателите благодарение на съдействието на роднини и познати (явно шуробаджанащината все още е жива). Въпреки многобройните програми на различните министерства за насърчаване на заетостта сред младежите

статистиката сочи, че едва 3.3% от тях са си намерили работа, ползвайки услугите на бюрата по труда.

За разлика от студентите в западноевропейските страни, в България едва една четвърт от младежите са работили или продължават да работят, докато следват. Това нямаше да бъде проблем, ако редица специалисти по човешки ресурси не твърдяха, че именно липсата на трудови навици у младите хора е сред основните причини, възпрепятстващи опитите им да си намерят работа, след като завършат. Ако се доверим на статистиката, коефициентът на трудова заетост сред младежите за 2009 година е бил 49.3%, като при момчетата процентът е по-висок от този при момичетата. За съжаление голяма част от младите хора в България са напълно обезкуражени –

твърдят, че искат да работят, но не си търсят активно работа, защото не вярват, че биха намерили подходяща.

Икономическите анализатори твърдят, че големият проблем на пазара на труда е именно ниската икономическа активност сред младите хора у нас, а България е сред последните в Европа и по броя на наетите на работа специалисти след завършване на висше образование. Но дори и да бъдат наети, как по-точно ще бъдат задържани на работа добри специалисти с мизерни заплати! От друга страна, всички сме съгласни, че младите хора са най-ценният ресурс на обществото ни. А за да бъде успешна някаква "младежка политика" в България, то тя е необходимо да приобщава младежта към обществените процеси, да е съобразена с потребностите им и да гарантира техните права. Отговорност на държавността е да създаде благоприятни условия за личностната и професионалната реализация на младите хора, за да останат те в България и да изживеят пълноценно, но и качествено живота си.